Обаждане посред сън

Господарят е тежко болен, страда от безсъние и загуба на апетит. Не приема и Вода, след като хората въстанаха срещу него и обсадиха стените на двореца му, като стегната гривна на китката. Скоро заудряха с все сила по портите му.

Роб е, въпреки случващото се наоколо, не можа да изтърпи повече и накрая помоли господаря си да го освободи за кратко, за да може да грабне оръжието и да защитава, както е редно, своя вечен господар и неговия дворец.

Господарят е проницателен. Съгласи се веднага с голяма радост и уточни, че ще премахне оковите от глезените на своя роб. Ще гледа също така да удължи веригите, за да може робът да пълзи по-удобно.

Махмуд ал-Римауи (р. 1948) е всепризнат майстор на разказа. Палестинец с йорданско гражданство, живее в Аман, но по-голямата част от живота си прекарва в Бейрут и Кувейт.

Творческия си път започва като журналист. И днес работи като политически анализатор за вестници от Арабския залив. Издал е 13 сборника с разкази. Най-значимите сред тях са „Планета на солта и ябълките”, „Родословно дърво”, „Бавно бие малкият тъпан”, „Чужди”, „Депозит”, „Часова разлика” и „Завръщането на птицата”. Има два романа: „Кой ще утеши госпожата”, включен в разширения списък на арабския „Букър” през 2010 г., и „Истински сън”, смятан за един от най-значимите романи според журито на китайската награда „Акюди” за подпомагане на арабското творчество през 2013 г. Издава и книги с афоризми и литературни текстове като „Единствени братя”, „Цялата работа е...”

Ал-Римауи се смята за един от ярките новатори на съвременния арабски разказ. Творчеството му носи човешки заряд, съчетавайки експеримента с реализма в нов дух и в непозната в арабския свят светлина.

Вгледани във всекидневното, незабележимото, в детайла, озвучени с полутонове, на границата на съня и будността, разказите на Махмуд ал-Римауи носят печата на Изтока, но се оттласкват от него и говорят на световния език на добрата литература. Тяхната краткост, концентрираност и мъдрост ги доближава до притчите, особено „Двамата господа”, „Незначителен живот”, „Господар и роб”. Дори по-дългият разказ „Завръщането на птицата” въздейства по този начин. Каквато и история да разказва писателят, в нея има доза загадъчност, поетичност и философска канава. Именно в съчетаването на тези три качества, при това с много пестеливи средства и език, сякаш регистрирайки отстрани ставащото, е спецификата в писателския почерк на ал-Римауи. Героите на разказите му често са незначителни, обикновени хора в също такава ситуация. Сборникът с разкази „Обаждане посред сън” е запознаване с майстор на нюансираното писане, на пестеливото слово и дълбоките прозрения.

Силвия Чолева