Фантасмагория

„Фантасмагория“ е сатирична поема от Луис Карол, отпечатана за първи път през 1869 г. Заглавието той заема от Магическия фенер на илюзиониста Етиен-Гаспар Робъртсън, чиито представления са много популярни в Англия през 19 век. Разделена е на песни (cantos), което е характерно за дълги, сериозни произведения. “Божествена комедия” на Данте например. Това ? придава известно достолепие, докато всъщност се въртим в абсурдния спектакъл на обществения ред. Сюжетът е простичък. Един малък призрак посещава къщата на някой си мистър Тибс. Срещата им, може да се каже, е съдбовна.

Разбира се, поемата е по-скоро забавна, отколкото страшна. Чуден калейдоскоп от политика, право, образование, възпитание, архитектура, литература, предразсъдъци, правила, изобщо всичко, за което се досещате. Лекотата, с която Луис Карол ни води през тази история, е присъща само на човек, който е приел играта като най-високо занимание на ума. Това е причината „Фантасмагория“ да бъде харесвана и от децата, и от възрастните. „Много ме бива да изобретявам разни неща“, казва Белият конник на Алиса. И това е самата истина. Сред многобройните изобретения на Карол е дори Скрабъла.

„Фантасмагория“ е поема-игра. Математическо уравнение на обществото, за чието решение Карол използва думи. Дали изобщо има отговор е спорно, защото така или иначе числовите стойности от двете страни на равенството трябва да са еднакви. Не можем да избягаме от Огледалото.