Денят

Трилогията на писателя с унгарско-еврейски корени Ели Визел (1928 – 2016), включваща мемоарната книга „Нощта“ и романите „Зората“ и „Денят“, е възприемана като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста.

Самият автор признава: „В нощта присъства онзи, който разказва, докато в останалите две произведения: онзи, който слуша и задава въпроси“

В „Денят“ майсторските описания на Визел за това, как личността осмисля историческата трагедия, сполетяла него, семейството и народа му, са вложени в мислите, мечтите и спомените на главния герой. Разкъсван от дилемата между живота и смъртта, протагонистът се връща отново и отново към въпросите за смисъла и цената да оцелееш при изтреблението на цял един народ, влиянието на Холокоста върху съвременния характер на евреите и загубата на вярата у човека, изправил се лице в лице с масовите убийства и човешкото изтребление.

Един мъж е тежко ранен при уличен инцидент. Транспортиран в болница, седмици наред се бори с болката. Измъчват го спомени и страхове. Възвръщенец от Втората световна война, той се е опитвал да заживее отново, да върви изправен, да бъде щастлив. Но част от него е все още там, в миналото. Мъртвите отказват да бъдат погребани. Парадоксално животът го прави изгнаник и неговата сегашна любима се оказва по-маловажна от близките, които е изгубил в лагерите на смъртта. След нощта и зората настъпва денят. Мъртвите търсят хора с открити сърца, в които да се настанят, за да ги превърнат в свои свидетели.