Унищожение

Мишел Уелбек – най-значителният френски писател след Камю според американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори роман „Елементарните частици“. Следват „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005) и „Карта и територия“ (2010), отличен с най-престижната френска награда „Гонкур“. През 2015-та – годината на ужасяващите терористични погроми над вестника „Шарли Ебдо“ и концертната зала „Батаклан“, излиза пророческият му роман „Подчинение“, предизвикал буря от възторг и възмущение, а през 2019-та – „Серотонин“, едно от най-безнадеждните свидетелства за опустошенията в човешката душа, които може да причини консумативното общество и един свят без доброта и без солидарност.

Само половин година след появата му във Франция, след това в Германия, Италия и Гърция, изд. „Факел експрес“ пуска дългоочаквания най-нов роман на Уелбек – „унищожение“. Точно така – с малки букви според волята на автора! Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.

Стигайки до дъното на градината, те махат грубо шапката на министъра, който примигва

няколко пъти, докато свикне със светлината. Намира се в подножието на малък тревист хълм,

върху който се издига гилотината. Лицето на Брюно Жюж не издава страх, само известно учудване.

Докато единият от двамата мъже принуждава министъра да коленичи и намества глава-

та му в кръглия отвор, след което задвижва механизма за затварянето му, другият монти-

ра ножа към трамбовката – устройство от тежка чугунена маса, чиято цел е да ускори пада-

нето на ножа... Постепенно огромна тъга обзема Брюно Жюж, но тъга по-скоро от общ

характер.

В продължение на няколко мига, в които се вижда как министърът затваря за малко очи,

после ги отваря, единият от мъжете освобож дава спирателния спусък. Ножът пада за секунди, главата е отсечена отведнъж, силна струя кръв бликва и потича в легена от цинк, а главата се търкулва надолу по тревистия склон и спира точно пред камерата, на няколко сантиметра от обектива. Очите на министъра, широко отворени, изразяват сега огромно учудване.