Одън или окото на кита

Романът „Одън, или окото на кита“ (2005) е посветен на Уистън Хю Одън

(1907–1973), един от най-значимите и влиятелни англо-американски поети на

ХХ век. Това е разказ в девет части, девет визии, девет живописни платна, които

пресъздават географския и поетичен път на Одън; разказ за историята на

войните, за анонимните смърти и за скъпите същества, за ексцентричността и

неизтощимата енергия на един хомосексуалист, който не се поколебава да се

ожени за Ерика, дъщерята на Томас Ман, за да я спаси от Третия райх, нито пък

се съгласява да направи компромис, като махне бележка в предговора към

мемоарите на генералния секретар на Обединените нации – бележка, която му

коства Нобеловата награда през 1963 г. Това е и историята на един отчаян мъж,

който черпи сила и вдъхновение от изгубена в младежките години любов, от

чиято загуба не може да се възстанови, и която ще трае 33 години, до самата му

смърт. „Обичан съм, следователно съществувам“, ще напише Одън.

Особен и субективен биографичен разказ, осеян с любовни и приятелски срещи,

в който авторът, френският поет и писател Ги Гофет (1947), ни разказва за

„своя“ Одън, вплита своя живот в неговия, кани читателя на двойна поетична

среща. Това е едно наситено духовно търсене, подплатено с великолепни

поетични откъси, едно пътуване през историята, литературните нрави и

личностния житейски и духовен път, където по мистериозен начин, като в игра

на огледала, Икар среща един кит.

Гофет е автор на над трийсет поетични книги, романи, сборници с разкази и

есета, преведени на повече от 35 езика. Познат е на българската публика с

романите Верлен от Ардените, роден от дъжда (2004), С лято около шията

(2006), Завинаги гола (2012) и стихосбирката Възхвала на една провинциална

кухня (2012).

Носител е на множество литературни награди, сред които Морис Карем (1992),

Анри-Мондор на Френската академия (1992), Наградата Маларме (1989),

Голямата награда за поезия на Френската академия (2001), Марсел Паньол

(2006), Гонкур за поезия за цялостното му творчество (2010) и наградата Макс

Жакоб (2017).

Живее между Белгия и Франция и работи в издателство Галимар, публикувало

по-голямата част от неговите произведения.