Поп, дама, вале / Смях в тъмното

Поп, дама, вале

Франц, младеж от малък провинциален град, е изпратен да работи в магазина на заможния си чичо, Курт Драйер. По време на пътуването си до Берлин, Франц сяда в едно купе с Драйер и младата му съпруга Марта, без дори да подозира. Още тогава е омагьосан от красотата на Марта, а малко след като започва работа в магазина, двамата завързват тайна афера.

Сюжетът придобива по-мрачен тон, когато Марта решава, че Франц трябва да убие чичо си. Тя смята, че след като Драйер е мъртъв, ще наследят парите му и ще живеят заедно завинаги. След вихър от неочаквани събития, постепенно се надига въпросът - ще дойде ли тя, смъртта, и ако да, дали ще ни посети в обичайния си облик?

„Поп, дама, вале“ е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски език под псевдонима В. Сирин, написан по време на престоя му в Берлин и Балтийско море. През 1968 г. синът му Дмитрий превежда романа на английски език, а малко по-късно се появява и филмова адаптация.

***

Смях в тъмното

Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.

Още първите изречения на „Смях в тъмното“ опитват да подскажат развръзката, но читателят не може да бъде докрай подготвен за театралния шамар на последната страница. Романът е написан първоначално на руски през 1932–1933 г. под заглавието „Камера обскура“ и е претворен на английски от самия Набоков през 1938 г. заради недоволството му от качеството на превода на първото англоезично издание, излязло през 1936 година.

Камера обскура е далечна предшественица на фотоапарата и на прожекционния апарат – леща, с чиято помощ се възпроизвеждат изображения на сенки. Оттук и раздвоеността на текста между фотографското улавяне на мигове, кинематографичното представяне на отделни сцени (романът е филмиран от Тони Ричардсън) и кулминацията на финалните сценични инструкции.

В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.