Нова анатомия. Събрани разкази

В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905–1942) – една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, – както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации на Люба Халева.

Даниил Хармс е онзи руски писател, често описван като абсурдист и системно непубликуван приживе, който по времето на Ленинградската блокада загива от глад в психиатрията, където е хвърлен от сталинисткото правителство поради цялостната си чудатост. Хармс е поет, който изнася ексцентрични рецитали, кацнал върху шкаф, прави пърформанси на Невски проспект – и основава авангардистката група Обединение за реално изкуство. Неговите блестящи, комични, пълни с насилие малки разкази, писани „за чекмеджето“... са толкова странни, че на пръв поглед изглеждат сбъркани... сякаш свършват, преди да са започнали.

Джордж Сондърс, The New York Times

Като Чехов еквивалент на скеч от Монти Пайтън.

Тони Ууд, London Review of Books

Човек остава с впечатлението, че Хармс вижда света като бездънен и глупав извор на опасности – той сякаш умее да свири на само една струна и я дърпа отново и отново: първо за радост на читателя, след което за негово нарастващо раздразнение... което сякаш е и целта на писателя.

Патрисио Прон, El Boomeran(g)

Чувството [у съвременниците му] е за личност, която с обаянието си веднага приковава вниманието, умее да направи интересна всяка своя дума и се старае да постъпва така, че животът да не е банален; личност, която се старае с дребни, а понякога и резки провокации да застави околните да спрат да възприемат нещата като подразбиращи се.

Александър Кобрински, Радио Свобода