Оланда

„Оланда“ е последната прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят. В „Оланда“ писателят не прекъсва драстично връзката с героите от предишните си творби. Те разговарят на наглед обикновени житейски теми с нескрита енергия и вяра, че другият ще ги чуе, разбере и ще им съчувства. Говорят с езика на любовта към живота. Имат свое мнение, своя житейска позиция и нерядко не се съобразяват с неоспорими истини. Така те по своеобразен начин изразяват човешката си същност, своя копнеж по свободомислие.

Прозата на Рафал Вояшински е далеч от еднозначността и лесната интерпретация, дори да сме изкушени да търсим в неговите текстове метафори, символи и подтекстови значения. Но тази книга е същевременно славослов на любовта. „Без теб никъде няма да стигна в живота… Толкова живот имам, колкото имам теб…“, споделя разказвачът в „Оланда“.

Ти ли си моята истина? Или аз съм твоята истина? Да служиш на истината понякога означава да служиш на по-силния, на по-способния, на този, който има аргументи, които не можем да опровергаем в сърцето и ума си, на този, който умее да смекчи страха от смъртта. Ние не знаем в какво участваме, затова така обожаваме думите „Бог“, „смисъл“, „истина“, „морал“, „надежда“, „пари“, „дом“. И все пак постоянно грешим. Всички поколения правят едни и същи грешки. И от тези грешки се гради нашият свят. Няма начин човек да не греши. Трябва да помним, моя златничка кокошчице, че Исус не е вдигнал къща, не е ходел в шест часа сутринта на работа, не е спестявал, не е заемал висока длъжност, не е имал обществено положение. Кой би желал такъв зет? Тогава какво правим ние? На кого подражаваме?