Чия е вината?

Младата Ана - момиче с идеалистична представа за света и силен стремеж към духовно развитие, се омъжва по любов за стария приятел на семейството княз Прозорски. Князът е богат, появяват се здрави и хубави деца, но огорченията и неудовлетворението на съпругата се трупат, а ревността на съпруга расте и стига до крайност…

Ако авторът на тази повест беше друг, читателят щеше да види в нея само една увлекателна, добре написана история за любов и страст, ревност и разочарование. Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психологическа убедителност и дълбочина, стилът е прекрасен.

Само че тази приятна, „женска“ повест е написана не от друг, а от съпругата на Лев Толстой, което я превръща в нещо много по-стойностно и значително. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на публикуваната през 1891 г.  „Кройцерова соната“ , която предизвиква „земетресение“ не само „сред четящия свят“, но и в душата на жена му. Множеството автобиографични елементи в „Чия е вината?“ са по-лесно доловими днес, когато знаем твърде много за сложните отношения в семейството на великия писател.

Със своята „Кройцерова соната“ Толстой успява да разбуни обществото, като прокарва тезата, че всяка женитба води към нравствената гибел на съпрузите, за което жените са дори по-виновни от мъжете. Собствената му съпруга възприема драматично появата на тази творба, защото там Лев Николаевич не само обвинява жените във всички земни грехове, но и разкрива отблъскващи моменти от собствения си семеен живот.

„...Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е насочена срещу мен, че тя моментално ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и разруши последната любов между нас“, споделя София Андреевна. След дълги терзания тя решава да разкаже доста сходна история, само че видяна през очите на жената.

Когато написва своята повест, София Андреевна дори не прави опит да я публикува – тя ясно съзнава, че нейната творба разкрива прекалено много от семейния живот на обожавания в цяла Русия писател, и е достатъчно умна, за да не се съизмерва по талант с великия си съпруг. В един от дневниците си споделя, че повестта ѝ ще види бял свят едва след смъртта ѝ. Но е трябвало да минат повече от сто години, докато този текст бъде публикуван. Това става благодарение на изследователите от музея на Толстой в Москва. По онова време те подготвят за издаване всичко, написано от София Андреевна, като започват с най-интересното – „Чия е вината?“. За първи път повестта излиза в списание „Октябрь“ през 1994 г. За жалост, точно тогава обществено-политическият живот в Русия ври и кипи, дебелите списания губят читателите си и творбата на София Толстая остава незабелязана. Няколко години по-късно тя е отпечатана и в книга, а днес е превеждана с успех и на Запад, като например във Франция се превръща в литературно събитие.