Барнабо от планината

„Бàрнабо от планината“ (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 – 1972) – майстор на кратките форми („Шейсет разказа“, „Коломбър“, „Трудни нощи“) и автор на знаменития роман „Татарската пустиня“, на нетипичните детски истории „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ и „Тайната на Старата гора“, както и на комикс, либрето и стотици статии в печата. Освен журналист в миланския вестник „Кориере дела сера“ Будзати цял живот е и талантлив художник, и запален планинар – в „Барнабо“ отрано се виждат и публицистичният му нюх, и артистичната чувствителност, и благоговейната любов към Доломитите от родния му край.

Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там?

Писател, напомнящ на ранния Олдъс Хъксли в несантименталния начин, по който е наясно със самотата на човека и с преброените му дни. 

The New York Times

Ако „Татарската пустиня“ е вдъхновена от самотата, в която Будзати се намира като журналист в своята стаичка в редакцията на „Кориере дела сера“, то в „Барнабо от планината“ е събран целият му възторг пред величието на планината. Освен хората душа сякаш носят и дърветата, потоците, вятърът и голата скала...