Спароу

„Дребничка е, но и свирепа също.“, У. Шекспир

Откъс от романтичния роман на Л. Дж. Шен

Параклис „Света Троица“
Южен Бостън, Масачузетс

ТИШИНА. НАЙ-ОГЛУШИТЕЛНИЯТ звук в човешката история.

Друго, освен туп-туп, потупването на моите обувки по покрития с мозайка под, не се чуваше. Затворих очи. С удоволствие се потопих за последен път в играта, която обожавах в детството си. Можех и със завързани очи да стигна до изповедалнята. На тази църква бях енориаш от деня, в който съм се родил. Тук са ме кръстили. Пак тук посещавах всяка неделна литургия. Именно в тоалетната на това проклето място се случи първата ми истинска целувка. Вероятно нямаше да мине много време, преди тук да бъде отслужена литургията за погребението ми, макар че с наследството на мъжете от моето семейство надали капакът на ковчега ми щеше да е отворен за сбогуването на опечалените с мъртвеца.

Три, четири, пет стъпки покрай купела със светена вода, рязко свих вдясно, продължих да броя.

Шест, седем, осем, девет. Клепачите ми се отвориха. Точно на мястото.

Трой Бренан

Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на убит мафиот. Разбивач на сърца със стоманеносини очи. Човекът, който може да ти свърши всяка работа – законна или не.

А, да, той е и моят нов съпруг.

Спароу Рейнс

Това съм аз. Не че някой знаеше името ми, преди той да нахлуе в живота ми.

Но след това той ме окова. Отвлече ме. Отне всяка надежда да избягам и да живея така, както искам. Просто отряза крилете ми.
Имах мечти, но ми бе забранено да ги следвам. Нямах идея защо ме взе за жена – не знаех, че дори подозира за съществуването ми. Но вече знам, че ако го вбеся, ще бъда наранена.

Аз съм пленницата на Звяра. И не мисля, че ако го опозная, той ще се превърне в принц. Но трябва да разбера защо избра мен сред всички други момичета, които можеше да има в миг.