Собствена стая

В това необичайно есе Вирджиния Улф разглежда ограниченията на повечето жени да достигнат пълния си литературен потенциал в началото на ХХ век. С изненадващо искрената си проза и поетична чувствителност, отправени като вик за свобода към обществото, "Собтвена стая" се доказва като изключително силна творба, не само за своето време.

С тънкия си усет за литература, която е целият неин живот, Вирджиния Улф хвърля поглед назад във времето, установявайки с тъга, че без елементарното човешко право да разполага със собствено пространство, жената дълго време е била лишавана и от възможността да твори, да обогатява литературата със свои мисли, със своето въображение и светоглед. И досега се спори дали приносът на това забележително есе е по-голям за модерния феминизъм, или за модерната женска литература. Везните клонят повече към литературата, където тя изважда на бял свят неизвестни дотогава имена на писателки и доосмисля творбите на добре известните ни, дори се опитва да си представи какво би станало, ако Шекспир имаше сестра, „необикновено талантлива сестра, нека я наречем Джудит“. „Но, ще кажете вие, ние ви помолихме да говорите за жените и литературата – какво общо има това със собствената стая?“ Какво е общото, ще разбере всеки, когато отвори това неповторимо есе на знаменитата английска писателка. Озаглавено „Собствена стая“, то включва два доклада, изнесени от Вирджиния Улф пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи „Нюнам" и „Гъртън" през октомври 1928 г., които, разбира се, тя доразвива и разширява.