Ловецът на хвърчила

Разтърсваща, майсторски написана и болезнено искрена история.
"Дейли Телеграф"

"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни е ярък и впечатляващ разказ за дългия път на страданието и борбата на неговия народ срещу насилието, пред което продължава да е изправен и днес. 
"Ню Йорк Таймс"

Дълбоко личен разказ за семейството и приятелството, за предателството и спасението...
"Уошингтън Поуст" 

Разтърсващият роман на Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила" предизвика небивал фурор в цял свят. Едва ли някой е очаквал един дебютен роман на афганистански имигрант в САЩ да има световен успех, и то толкова продължителен: цели три години тази книга оглавява класациите на "Ню Йорк Таймс", "Пъблишърс Уийкли", и т.н. Тази история, случваща се в Кабул и Калифорния, е класически разказ за вината, предателството и изкуплението, за взаимоотношенията между двама братя, обременени от греховете на баща им и собственото им минало. Дванайсетгодишният Амир отчаяно копнее за одобрението на своя баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното победено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и негов най-верен приятел. В деня на турнира той му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято вина дълго време ще го измъчва и ожесточава. След съветското нашествие в Афганистан Амир и баща му избягват в Америка. След години Амир, който става лекар, макар и не по свое желание, се завръща в родината си, за да потърси онова, което не може да му даде Новият свят - изкуплението.

Прекрасен роман... Една от онези незабравими истории, които пазим в съзнанието си години наред. В този невероятен роман са вплетени големите теми на литературлата и живота: любовта, честта, вината, страхът от изкуплението... Толкова поразителен е, че дълго време всичко, прочетено след него, ми се струваше слабо. Исабел Алиенде