Без токчета

Анотация:

Франческа Ланчини е родена през 1983 г. Работила е като модел и актриса. "Без токчета" е нейният първи роман.

София Мартини приема с безразличие света на модата и класифицира хората, които среща според това какви читатели са. Когато не знае как да се справи със ситуациите, които възникват в живота и, именно работата и на модел, която тя ненавижда, прави възможно отиването и в някоя модна агенция на другия край на света. Така от Милано тя се озовава първо в Маями, а после - в Барселона, бягайки от решенията и страховете си, за да направи драматичното пътуване на промяната между кастинги, фотосесии, ревюта и нови познанства. Където и да се намира, до нея достигат имейлите на по-малката и сестра Джиневра, която с психоаналитичен апломб и мъдрост, неприсъща за нейната възраст, анализира всичко и всички. Навсякъде я съпътства и споменът за Алесандро - скъп приятел и духовен събрат. Компания и правят моделите, които среща, филмите, които обича, и книгите, избрани от Паоло - приятелят книжар, при когото се връща, когато усети безусловна необходимост от връзка с реалността.

„Без токчета“ не е роман за жени с токчета, които гледат отвисоко и повърхностно на света около тях. Всъщност като съдържание тази книга е съвсем далеч от асоциацията, която създава на пръв поглед, когато прочетете заглавието или видите корицата и. Не се заблуждавайте - книгата наистина си заслужава!!!

На мен лично ми хареса. Защо ли? Защото е написана - поне аз я усетих така - много искрено и поетично. Между сраниците и живеят самотата, болката и отчуждеността, които главната героиня се опитва да лекува с книги, филми и музика. Разбираш, че дори да имаш идеални мерки, това не значи, че и животът ти е перфектен. Дори напротив!

София е красиво и умно момиче с успешна кариера на манекенка, но с богати и безчувствени родители и неуспешен личен живот. Чувства се нещастна и се страхува да обича в един свят, където царуват повърхностни ценности или такива въобще няма. Свят, в който не се смята за нормално да си любознателен, чувствителен и любящ... София обикаля този свят в опит да избяга от самата себе си, защото не иска да бъде уязвима и крехка. И докато бяга през Милано, Маями и Барселона, нейните душевни терзания сякаш са пътните знаци, които тя следва (без токчета), за да се намери – по-зряла, по-щастлива, готова да прости, готова да обича...

„Днес отразявам небето, което е с настроение като моето. Вече не съм посред лятото на Флорида и ми е студено: бих искала да имам едно пуловерче, изплетено от внимание. Понякога, в някои дни без слънце, се чувствам кръгла нула. Движа се, усещам как крачките задават ритъма на един бавен вървеж... Имам карта на града, но сякаш зная къде отивам.

-Ти си силата на крехкостта – каза той.

-Аз съм София – казвам спонтанно – и се страхувам от всичко.

- Хубаво е човек да се страхува – казва и  и отпива малко вино. – Това означава, че е чувствителен като лалетата, които се страхуват от тъмнината и от вятъра, но после успяват да оцелеят, както на топло, така и на студено.

Какво може да се очаква от хора, които се отнасят със самите себе си като със същества, сглобени от резервни части? Какво може да се каже на някой, който се плъзга по нещата, без да се остави да бъде докоснат от тях? Как се общува с онези, които търсят вина само у другите?“

Из „Без токчета“ – Франческа Ланчини

Любина Йорданова, Хеликон Русе