Тристана. Назарин

Анотация:

Книгата включва два забележителни романа на Бенито Перес Галдос, един от най-големите писатели на Испания. И двата са филмирани от прочутия режисьор Луис Бунюел, донесли му номинации за „Оскар” и „Златна палма”.
„Тристана” е роман за раждането и осъзнаването на жената от плът и кръв, за бунта й да постигне независимост и щастие. Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив обедняващ аристократ, но с пословична слабост към нежния пол, става попечител на младата Тристана след смъртта на родителите й. Невинна и смирена, тя е принудена да бъде едновременно негова дъщеря и любовница. Първоначално Тристана е само една неразсъждаваща и пасивна кукла без собствени идеи и цели. Но идва време, когато съзнанието й внезапно разцъфва като събудено за живот растение в първия ден на пролетта и бързо се изпълва с идеи, избили първоначално в малки пъпки, а после избуяли в разкошни, покрити с цветове, клонки. Необясними желания напират в душата й. Тя осъзнава ясно положението и нещастието си, но в нея се събуждат гордостта и увереността, че не е просто парцалена кукла, а жена от плът и кръв. Едновременно с това нарастват отвращението и ужасът от нещастния живот, който води под властта на дон Лопе. Когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, за да поеме по пътя на страстта и бунта…
„Назарин” е историята на свещеник, който се стреми да живее честно според Христовите ценности, но среща недоверие и омраза сред околните, а единствената, която го разбира, е местната блудница.

За автора:

Бенито Перес Галдос  е испански писател на романи в жанра исторически и съвременен роман, журналист, драматург и политик. Той е водеща литературна фигура през 19-ти век в Испания.

Бенито Мария де лос Долорес Перес Галдос е роден на 10 май 1843 г. в Лас Палмас де Гран Канария, Канарските острови, Испания. Десето дете на полковника Себастиан Перес и Долорес Галдос. Баща му го запалва с любов към историята със своите разкази за войната за независимост, в която е участвал. През 1852 г. влиза в колежа „Сан Агустин” в Лас Палмас, където се преподава с напреднали за времето си идеи.

През 1862 г. той се премества в Мадрид, за да учи право и прекарва по-голяма част от живота си там. Животът му обаче не тръгва към правната кариера и още през 1865 г. той публикува статии в „La Nación” за литература, изкуство, музика и политика. В началото на писателската си кариера опитва да пише драма в стихове, но творбата му е отхвърлена. Обича да чете Чарлс Дикенс и през 1868 г. прави негов превод. През 1870 г. е назначен за главен редактор на „La Revista de España” и започва да изразява мнението си по широк кръг от теми като история, култура, политика, изкуство, музика и литература.