Ловецът

Анотация:

Отгледан от любящи приемни родители, частният детектив от Сан Франциско Уайът Хънт никога не е проявявал интерес да открие родното си семейство – докато един ден не получава смразяващо съобщение от непознат номер: „Как е умряла майка ти?“

В отговора се крие убийство и подтикван от своето любопитство и от тайнствения кореспондент, той се захваща със случай, за чието съществуване дори не е подозирал и е останал неразрешен с десетилетия. В Службата за закрила на детето, откъдето е взет за осиновяване, нишките се губят; родният му баща, на два пъти обвиняван, но така и неосъден за убийството, се укрива; Еви, пристрастената към наркотици религиозна фанатичка и някогашна приятелка на майка му, е непроследима.

Изпращачът на съобщенията настоява, че убиецът още е на свобода, но сам отказва да разкрие самоличността си. Играта на котка и мишка отвежда Хънт до екзотични и опасни места. С приближаването до отговора нараства и опасността, тъй като убиецът има тайна, която може да бъде поверена единствено на гроба.

Майсторът на трилъра Джон Лескроарт заплита една шокираща, напрегната история за тъмните сенки на миналото… и за смъртната опасност, дебнеща пред вратата.

„Лескроарт за пореден път демонстрира демонична наслада да ни кара да обръщаме страница след страница.”

The Washington Post

За автора:

Джон Трет Лескроарт (на английски: John Tret Lescroart) е американски писател на бестселъри в жанра - криминален и съдебен трилър, както и певец, композитор и музикант. Той е един от основателите на Международната група на писателите на трилъри.

Джон Лескроарт е роден на 14 януари 1948 г. в Хюстън, Тексас, САЩ и има шест братя и сестри. Той е 3/4 ирландец, но е с френска фамилия. Учи в католическото училище „Serra“ и за да се издържа, работи като рецепционист в библиотеката и доставчик от местната аптека. В колежа „San Mateo“, който завършва през 1967 г., също припечелва с преподаване на китара и работа в „Макдоналдс“. Учи в Университета на Сан Франциско (1967-68) и завършва с отличие Калифорнийския университет в Бъркли (1968-70) със степен по английска литература.

Седемдесетте години са бурни за Лескроарт. След дипломирането си работи като супервайзер в телефонната компания „Pacific“, увеличавайки приходите си с участие като певец и китарист в няколко кънтри-рок групи. Свободата го привлича и тръгвайки от Амстердам той скита из Европа, свирейки на китара и пеейки в различни кафенета и кръчми на континента. После се връща в Калифорния и работи като „момче за всичко“ - от барман в ирландски пъб в Сан Франциско, хамалин, секретар в офис, бояджия. През това време мечтае да се занимава с литература и в свободното си време твори, като написва много скечове и разкази, два романа и над сто песни.

Премества се в Лос Анджелис, където свири по заведения и дори участва като състезател в различни шоу програми и състезания – „Tic Tac Dough“, „Joker's Wild“, „Blank Check“ и „Headline Chasers“. В крайна сметка отново се връща на север, и под псевдонима Джони Капо, сформира и свири с групата „Real Good Band“. С нея работи непрекъснато в продължение на няколко години в района на залива на Сан Франциско.

На трийдесетия си рожден ден Лескроарт решава да напусне групата и да преследва мечтата си да стане писател. Първият му автобиографичен роман „Sunburn“ (Слънчево изгаряне), в стил Хемингуей, печели през 1978 г. в Сан Франциско наградата на фондация „Joseph Henry Jackson“ за най-добър първи роман, от 35 писатели, побеждавайки „Интервю с вампир“ на Ан Райс. Въпреки наградата романът е издаден чак през 1981 г. и макар да е приет добре от критиката, не му носи успех.

Междувременно, докато работи над три други ръкописа, се премества в Лос Анджелис и за да се издържа започва отново да работи на различни места - юридически секретар, барман, по случайни музикални концерти, редактор в месечен вестник, и като офис-мениджър на еврейските старчески домове. Накрая решава да учи творческо писане и е приет в Университета на Масачузетс в Амхърст.

Той се премества на изток пет месеца преди започване на учебната година. Там среща бъдещата си съпруга Лиса Сойър, която е архитект. За попълване на финансите си работи почасово машинопис в консултантска фирма. За един от клиентите на фирмата е необходимо спешно да бъде написана презентация и тя е възложена на Лескроарт, който има опит в литературата. Тя е успешна, фирмата печели и той е привлечен да работи в нея като технически писател в продължение на две години, далеч от академичните среди и мечтите си.

По предложение на съпругата си Лиза, Лескроарт отново „изравя от чекмеджето“ два от романите си и има късмета да се приемат от издателство „Donald I. Fine“ от Ню Йорк. След преработка от писателя излизат романите „Son of Holmes“ (1986) и „Rasputin's Revenge“ (1987) от кратката серия „Огюст Лупа“. Лупа, сочен за „син“ на Шерлок Холмс и Ирен Адлер, е брилянтен детектив от началото на 20-ти век наследил дедуктивния метод на Холмс.

Въпреки публикациите семейството не може да се издържа и Лескроарт започва работа като надзорен орган за текстообработка в голяма адвокатска фирма в Лос Анджелис.

В края на осемдесетте години Джон Лескроарт решава, че иска нещо по-различно от дългите дни работа в адвокатската кантора. Всяка сутрин в продължение на два часа преди работата си той пише по 3-4 странички и иска да се концентрира само в това. Повратната точка идва един ден през 1992 г., когато след каране на сърф той заболява от гръбначен менингит и едва избягва смъртта. След този случай той прекратява работата си в адвокатската фирма и се отдава на писателското си поприще.

Междувременно през 1989 г. Лескроарт е издал романа „Dead Irish” (номиниран за наградите „Shamus“ и „Anthony“ през 1990 г.), с който поставя началото на най-известната си серия от правни криминални трилъри за „Дизмъс Харди“. В центъра на приключенията, съдебните битки и разследванията е бившето ченге и адвокат Дизмъс Харди. Партнират му най-добрият му приятел, следователят от отдел „Убийства“ офицер Ейб Глицки, частният детектив Уайът Хънт, наред с много други приятели и познати.

Въпреки че прочутите му герои често участват заедно в сюжета на романите му, то книгите могат да бъдат разграничени според това кой герой е главно действащо лице. Така в годините се отделят и сериите за „Ейб Глицки“ и „Уайът Хънт“.

Лескоарт има енциклопедични познания за Сан Франциско, за различните исторически епохи и архитектура, за ресторантите и старомодните търговски центрове, и за специфичната култура, които винаги са фон и винаги показват нещо ново и приятно. В тях се се крият възможностите да се създават безупречни мистерии и лов за улики. Запазена марка на Лескоарт е да „образова“ читателя и да го въвежда в детайлите. Разказите му са реалистични истории с автентични герои. Обръща внимание на взаимоотношенията между героите, връзките между родители и деца, правата на жените, бездомните и социално слабите. Така героите стават близки и предпочитани от читателя.

Лескоарт е носител на различни награди и номинации за своето творчество. След „Dead Irish“ и „Тринайсетият съдебен заседател“ е номиниран за наградите „Shamus“ и „Anthony“ и е включен в списъка на „International Thriller Writers“ за стоте най-добри трилъра. Романът „Вина“ е включен в сборника на „Readers Digest“ за най-добър избор.

През 2007 г. романът „Под подозрение“ на Лескоарт е избран за книга на годината от Американската авторска асоциация и му е присъден авторски медал.

Библиотека „Unlimited” включва Лескроарт в своя списък на „100-те най-популярни автори на трилъри и мистерии“.

През 200-2001 г., в чест на новия век, Лескроарт, заедно с още 10 автори, правят творчески експеримент като пишат съвместно романа „Natural Suspect”. Участват Уилям Бернхард (редактор), Филип Марголин, Бони Макдугъл, Майкъл Палмър, Лиза Скотлайн, и др. Получените хонорари от този кримално-правен трилър са дарени на „The Nature Conservancy“.

Отново през 2011 г. двадесет и шест прочути автори на криминални романи се събират, за да напишат заедно експресивния трилър „Няма покой за мъртвите“. Освен Джон Лескроарт участници са Джефри Дивър, Кати Райкс, Питър Джеймс, Сандра Браун, Р.Л. Стайн, Лайза Скоталайн, Реймънд Хури, и др., а световноизвестният Дейвид Балдачи изготвя предговора. Всички те влагат своята изобретателност, за да опишат превратната съдба на детектива Джон Нън, който се е справял перфектно в разследванията си. Но една-единствена грешка не му дава покой и последствията от нея го преследват с години.

Романите му са продадени в повече от 100 млн. екземпляра и са преведени на 22 езика в повече от седемдесет и пет страни. Петнадесет от неговите книги са били в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ до 2012 г.

Според „Crow Art Records“ Лескроарт е издал и няколко албума в стил уестърн и кънтри, включително CD на пиано версии на негови песни, изпълнени от Антонио Гала. Едновременно продължава да пише песни и издава нови албуми с различни групи.

В допълнение към своите романи Лескроарт е написал и няколко сценария.

Джон Лескроарт живее със съпругата си Лиса в Дейвис, Калифорния. Имат две деца – син Джак и дъщеря Джъстийн. В свободното си време се занимава с готвене и спортува в съседния голф-клуб.