Събирачът на дневници

Победа над забравата били дневниците. Хората си отбелязвали в тях каквото вършели, за да знаят по-късно кое да помнят и кое да забравят. Толкова били доволни от себе си, че рядко съзнавали как описаното може да свидетелства някой ден срещу самите тях.

През 2013 г. една бивша актриса е открита мъртва в собствения й апартамент. Няколко дни след тази неочаквана смърт един млад издател получава първия от серия анонимни ръкописи. Единственото общо между тези своеобразни дневници е, че в тях се споменава за кабаретната звезда Естер Бергер, безследно изчезнала през 1943 г., когато издателят Нестор Калев не е бил роден. Синовни скрупули и професионален интерес поддържат желанието на издателя да узнае истината за едно изчезване, като открие свидетелства на живи хора, чиито съдби са били свързани с Естер Бергер. В криминалния сюжет, позоваващ се на действителни събития от мрачните години на Втората световна война, участват известни лица като съпрузите Филови и Бекерле, принц Кирил, Алберт Гьоринг, цар Борис Трети. Чрез тях миналото убедително навлиза в нашата съвременност с новия софийски елит, за да разплете една сложна интрига за извършени някога престъпления, както и да извлече поуки.

„Леа Коен разказва по-добре от когото и да било диктатурата на своята страна.“

Die Welt

„Една вълнуваща литературна творба под формата на трилър...“

Deutschland Radio

„Леа Коен е автор на един от най-добрите български романи на ХХ век, „Консорциум Алтернус.“

El Pais

За авторката:

Леа Коен родена на 29 юни 1942 в град София, България е писател, музиколог, културен деец, дипломат и политик. Тя е една от най-популярните български писателки.

Завършва пиано и музикознание в Българска държавна консерватория, София, майсторски клас, магистърска степен. След това продължава за период от четири години да учи история на музиката в Университета в Утрехт, Холандия. В периода 1976-1989 последователно е редактор в списание "Българска музика", преподавател във Висшия музикален институт в гр. Пловдив, музиколог, а след това и директор на Софийска филхармония, гл. драматург и изп. директор на МФ "Софийски музикални седмици". За този период написва пет книги за музика, главно из тематиката на музикалния авангард от началото на века, между които монографии за Паул Хиндемит и за Любомир Пипков.

Автор е на стотици статии в областта на културата, политиката и изкуството, на десетки радио и телевизионни предавания. Превежда френска есеистика, драма, проза, между превежданите автори са Дебюси и Сати (критическо наследство), Кокто, Метерлинк и др. След промените от 1989 г. се връща към писането, но вече в жанра на романа, като музиката отново играе съществена роля. От 1996 до 2008 г. написва 7 романа: "Докато смъртта ни раздели" (1996), "Кратката вечност на Алма М." (1997), "Флориада" (1998), "Консорциум "Alternus" (2004), "Кандидат-президента" (2006), "Близка връзка" (2007), "Преследвачът на звуци" (2008). През 1999 г. написва първата си пиеса "Горчиви череши", представена през 2000 г. на фестивала "Аполония". Избирана е за депутат във Великото народно събрание (1990) от квотата на СДС. Била е посланик в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО и ЗЕС, в Швейцария и Лихтенщайн (1991-2001). От 2002 г. ръководи Агенция "Арденте" за културен обмен.

Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „Die Welt“  я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.

„Събирачът на дневници“ е нейният десети роман и третата нейна книга, която „Ентусиаст“ публикува. Нейни творби са превеждани на немски, испански, английски, турски, македонски, сръбски, албански и други езици. Романът ѝ „Преследвачът на звуци“ е в основата на игрален филм.

Леа Коен е обществена личност от международен мащаб. Тя е член на Швейцарския съюз на писателите и на Швейцарския ПЕН клуб. В качеството ѝ на писател и дипломат изнася лекции и конференции в редица страни: Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Македония, Босна, Турция.

Писателката живее в Швейцария и в България. Омъжена, с един син.