Мама Леоне

Анотация:

"Мама Леоне" е естраден хит от 70-те. И най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович ("Сараевско Марлборо", "Буик Ривера"). Първият цикъл от разкази в нея, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век, бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване, минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите (“хора, които правят всичко на чужд език”), завърналите се по въздуха или в спомените. “Малко умирам от тъга, а малко от смях” е един от най-точните отзиви за първата половина на "Мама Леоне", намерен във форум онлайн. “Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат”, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели: “Краткият разказ, жанр от купето на влака”.

* * *

Литературата може да бъде някакъв вид спокойна журналистика. Или урок по история без свръхдоза от дати. Или дори психоаналитичен сеанс на всеослушание. Миленко Йергович успява да съчетае всичко това в книгите си.

El País

Борхес пише: “Оригиналът е неверен спрямо превода.” Със сходна маневра "Мама Леоне" избягва автентичността в полза на парадокса. Като исторически документ, като художествена книга и дори като превод "Мама Леоне" озадачава ума на читателя, принуждава го сам да се ориентира сред подвеждащото в литературата и езика. Тези разкази са обвеяни от неизразимото, героите им са парализирани от спомена, загубата и угризението... поетични фрагменти, отчупени от мрамора на един по-голям наратив...

Denver Quarterly

"Мама Леоне" е книга за загубата, както и за безнадеждния и красив опит загубеното да бъде възстановено... Йергович избягва всяка помпозност, като троши детството на героя си на цветни чирепи, всеки от които носи мъничко отражение от своя източник.

Three Percent

Комплексен текст на много нива, който отлично показва защо Йергович е сред най-превежданите европейски автори...

World Literature Today

Миленко Йергович умее да сътвори истинско чудо от литературата и емоциите. И колкото и да четем неговите разкази, всеки път ще затаяваме дъх пред тайнствения миг, когато то се разкрива пред нас.

Jutarnji list

Неподражаем урок за това, как може да се говори за Големите неща, без те ни най-малко да прозвучат изтъркано... "Мама Леоне" не е захаросан разказ за “доброто старо време”, лично и колективно, а минорна реконструкция на един несъвършен, но неповторим, свиден и роден Изгубен свят.

Vreme

За всеобщо смайване Йергович умее да експериментира с концепцията за добротата (не само с начина, по който подрежда думите върху печатната страница). Не е обсебен нито от самия себе си, нито от идеята за формализиране на езика, а умее да очарова читателя с безукорното майсторство на класическите разказвачи. У него все още звучи традицията на изречените на глас, не просто написани изречения. Авторът може да е “невидим“ по стария начин, скрит зад третото лице единствено число, но ситуациите са безпощадно съвременни.

Zarez

За автора:

Миленко Йергович живее в Загреб, автор е на повече от 20 книги, преведени на 19 езика, в България е известен със "Сараевско Марлборо". На представянето му във Варшава са дошли и хърватският, и босненският посланик. "Темата за самоличността е изключително важна за мен. Хората на Балканите са хора на границата. Границата минава през средата на нашите къщи, границата създава нашата самоличност", казва Йергович.

Считат го поравно и за босненски писател, защото е роден в Сараево. Напуска го в късното лято на 1993-а, взема със себе си малко неща, но не се разделя с пънкарското яке с множество джобове. В един от тях пази важен спомен - прелетял само на 20 сантиметра от главата му куршум. Започва да пише стихове, но бързо намира прозата. И остава в нея. Днес над името му можем да прочетем "разкошен разказвач на съвременни приказки". "Рута Таненбаум", излезлият през 2006 г. роман, разказващ за актрисата-дете, "хърватската Шърли Темпъл", е една по-различна приказка. Истинската Рута Таненбаум се казва Леа Дайч. През 1943, на 16 години, става поредната жертва на холокоста, така съвестно проведен в Хърватия. Днес в страната няма нито една улица с нейното име. Интернет също мълчи по въпроса коя е Леа Дайч. "Хората искат да забравят, но дори това е по-хубаво от самооправданието", казва Йергович. "Рута живее на улицата на Леа, но няма нито една от нейните черти. Тази книга е като камък на прага на дома на Леа. Камък на прага (по стара еврейска традиция за почит към починалите) - защото гроб няма."