Една и съща нощ

Анотация:

В романа си „Една и съща нощ“ Христо Карастоянов описва последните години на големия български поет Гео Милев и „вади на светло“ образа на анархиста Георги Шейтанов, оказал голямо влияние върху развитието на списание „Пламък“ и  една от най-противоречивите личности от началото на ХХ век.

Всъщност „Една и съща нощ” е разказ за светлото другаруване между двама големи мъже – Гео Милев и Георги Шейтанов. И за последните две години от техния покосен от барутното време живот: време на мечтатели и поети и време на конформисти и ренегати, време за яростно свободолюбие и време за предателство, време за живеене и време за смърт…

Години след гибелта на двамата, изящната и горда Мила Гео Милева пише:

„Не ще преувелича, ако Ви призная даже, че мъката ми за Гео щеше да загуби много от горчивината си, ако Г.Ш. беше останал жив.”

Докато в „Името” Христо Карастоянов се питаше: „Какво би било, ако…” и резултатът беше една тъжна приказка за принцеса без царство, преживяла целия грохотен ХХ век. Сега в „Една и съща нощ” въпросът вече е друг: „А защо не?…”. В търсенето на отговора, авторът разказва за разтърсваното от атентати и подлост време на 20-те години, като за днешния наш ден. А героите си описва като наши съвременници. Или поне каквито биха могли да бъдат… Защо не?

За автора:

Христо Карастоянов е български писател, белетрист. Роден е на 22 февруари 1950 год. в Тополовград, България, като по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син — Тодор Карастоянов, и внуци, единият, от които повтаря и трите му имена.

Завършва българска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Автор е на 26 книги - белетристика, публицистика и поезия. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата.

През 1999 год. получава награда на Съюза на българските писатели за документалистика, а през 2003 год. — Наградата "Развитие" за ръкопис на роман. Романът му "Аутопия: другият път към ада", 2003, е сред първите пет номинирани за наградата на Фондация "Вик".