Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България

"Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България" е втори съвместен проект на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова след "Моята улица: кубински истории". Книгата е посветена на загубата и болката на хора, чийто семейства се разпадат, защото някои заминават на работа в чужбина.

"Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотография.В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории". - Рауи Хадж

През 2008 г. Салари посещава за първи път България и Северозападния регион, като гост на фестивала на спомените в село Горна Бела Речка, чийто инициатор е родената в Монтана Диана Иванова. Дълбоко и лично го трогва темата за загубата, самотата на старите хора, емоционалната трансформация, травмата, през която целият регион преминава през последните 20 години заради миграцията на повечето млади хора към Западна Европа или други части на България. За Бабак Салари преместването, чувството за загуба на ориентация, болката и изолацията са лични състояния, свързани с принудителното му живеене в изгнание в Канада повече от 25 години. Заедно с Диана Иванова повече от месец се среща с хора в над 15 села около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана, Враца. Резултатът са над 50 черно-бели портрета, съпроводени с интервюта за травмите и чудесата, съпътстващи самотата на старите хора в Северозападна България на фона на разрастващата се миграция към Западна Европа.

Европейската премиера на проекта "Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България" беше във Виена от 13 април до 30 юни в Института за науките за човека. Изложбата гостува и на Националната художествена галерия в София през лятото на 2010 г.

Салари е носител e на многобройни награди, включително Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afghanistan. В България ИК "Жанет 45" издаде два албума с негова фотография - "Лица, тела, персонажи: истории от Куба" и "Афганистан - хора и съдби" и книгата "Моята улица: кубински истории".

Диана Иванова е лауреат на наградата за европейска журналистика Writing for Central and Eastern Europe, присъждана от Австрийската осведомителна агенция АПА. От 2003 г. работи в района на Северозападна България с Фондацията за нова култура (novakultura.org), като съорганизатор на международния Фестивал на спомените в село Горна Бела Речка. От 2008г. е докторант в Университета "Зигмунд Фройд" във Виена. Сценарист е на документалния филм на Стефан Командарев за Вършец "Градът на жените-баданте".