Обречени на смисъл: Всекидневността като дискурсивни възможности

Проф. Кольо Коев е преподавател в Нов български университет и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и главен редактор на сп. „Социологически проблеми”. Автор е на Метаморфозите на чужденеца (1991), Видимостта. Феноменологични контексти (1996) и Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век (2003).


Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само загатнато в него измерение на всекидневността – което се разглежда под рубриката „индиферентна всекидневност” – и от възможностите, които то разкрива за преобръщане на самото мислене за всекидневие в съвременната социология. Една основна линия в монографията проследява „срещата” на Хайдегер с двама автори, оставили значима следа в социологическите занимания с всекидневие през ХХ век – Алфред Шютц и Харолд Гарфинкъл. Става дума не за действително състоял се диалог, а за мисловен експеримент, който сблъсква феноменологията на фактичността с феноменологията на всекидневния живот на Шютц и с Гарфинкъловата етнометодология на безсмъртното обичайно общество. Този експеримент се опитва да установи възможни гранични зони на локална езикова „размяна”, очертавайки един вид „креолски” ефект от кръстосването на трите мисловни стилистики.