Пазителят - том 1: Орденът на Жълтия флаг

В книгата "Пазителят" са събрани разнообразни теми и направления. В нея може да откриете и история, и езотерика, и философия. И всичко това - в такава хармония, че просто се потапяте в произведението, забравяйки за реалния свят. Създаден е успореден свят, в който има всичко: и любов, и магически същества, и зло, и добро. Характерното за Виктор Пелевин е, че сътворява нещо необичайно, което моментално ви увлича и дълго не ви пуска.

Историческата сюжетна линия описва история с двестагодишна давност. Тук са и император Павел I, и Бенджамин Франклин, и Франц-Антон Месмер, и Алекс де Киже - малко ленив и безразсъден младеж, на когото поръчват да изпълни важна мисия в бъдещето, в света Идилиум.

Виктор Пелевин много умело, изискано и изящно описва чувствата, любовта. В романа има и тънък хумор. Още един характерен похват на автора, който е използван, е играта с думите. Той измисля неологизми - например за титлите, но и придава нови значения на словата. Творбата е уникална и със светогледа на Пелевин. Той поставя под съмнение всичко съществуващо, по-точно това, което ние смятаме, че съществува. Това е сложно за разбиране, необходимо е да прочетете книгата, която не само доставя удоволствие, но и променя възгледите ни за много неща.

Приятен за четене поради своята пъстрота и многостранност, романът не трябва просто да се чете, а да се вниква в дълбокия му смисъл, да се превключва от една сюжетна линия към друга, да се възприема огромно количество информация от различни области.

♦ ♦ ♦

Виктор Пелевин е един от най-популярните и обсъждани съвременни руски автори. Неговите книги се очакват с нетърпение, но в същото време са и много критикувани.

Пелевин завършва института по енергетика на Московския технически университет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията завършва Литературния институт "Максим Горки". Сътрудничи няколко години на списание "Наука и религия", където пише статии за източния мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави, отклонява разговора от начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Все пак разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят в Лондон и Париж. Творбите му носят някои от особеностите на научната фантастика, но са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и езотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция.

Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: "Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено." В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния изток.

Урсула Ле Гуин вижда Пелевин като продължител на могъщата традиция на социална сатира, започваща с Гогол и минаваща през Булгаков.