Култура на нашето всекидневие

Анотация:

П Р Е Д Г О В О Р
Предлаганият труд е резултат от изследователските ми интереси върху етнологията на прехода. Той е своеобразно продължение на излезлите преди него книги: "Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили!" Етнология на промяната (София, 1997; публикувана още на английски език в Хелзинки и на сръбски - в Белград) и "Култура на кризата - криза в културата" (София 2002). Тази книга, подобно на предходните две, е посветена на нашето съвремие, на динамичните процеси във всекидневната култура на българите от последните години на XX в. и първите - на новото столетие.
Наблюдаваните явления от този период не могат да се съизмерят по своята екстремност и динамика със събитията от първите години на прехода - масовите протестни движения. Те обаче са сходни с тези от по-късния период - втората половина на 90-те години - периода на отрезвяване и осъзнаване след еуфорията от многобройните митинги, демонстрации, шествия, надежди, очаквания ... Отново обект на внимание е дълбоката икономическа криза и начините, по които се справя с нея обикновеният човек. Много неориентирани и безработни млади хора напуснаха страната, за да търсят късмета си в чужбина. Но част от тях се и върнаха. Или просто се опитват да балансират между тук и там. Друга част от безработните се "понаместиха" в системата къде по-сполучливо, къде по-несполучливо. Някои започнаха частен бизнес - едни успяха, други фалираха. Хора на кръстопът - това са хората на България; хората, с които България започна да трасира своя път към Европа. Но не за да промени тяхното географско положение, което винаги е било в Европа, а за да стигне онази Европа, която днес е символ на реда и законността, уредените човешки отношения и гражданското общество.
Книгата, разбира се, не е нито политически, нито икономически анализ на явленията и събитията.

За авторката:

Радост Иванова е доктор на филологическите науки, ст.н.с. І ст. в Етнографския институт с музей при БАН.
Тя е главен редактор на списание “Българска етнология” и на годишника “Ethnologia Bulgarica”, който излиза на английски език. Нейните научни интереси са в областта на традиционната и съвременната култура. Много от проучванията и са посветени на обредите и обредния фолклор, митологията и епоса (български и южнослявански). Понястоящем тя изследва етноложките и фолклористичните аспекти на модерната градска култура, политическите промени, празничната система, туризма и др. Има над 200 научни публикации, сред които са книгите: “Обредни песни. Българска народна поезия и проза”. Т. 2 (в съавторство, София, 1981); “Българската фолклорна сватба” (София, 1984); “Traditional Bulgarian Wedding” (Sofia, 1987); “Епос – обред – мит” (София, 1992 – първо издание; 1995 – второ издание); “Сбогом, динозаври, добре дошли, крокодили! Етнология на промяната” (София, 1997); Folklore of the Change. Folk Culture in Post-Socialist Bulgaria” (Helsinki, 1999); “Zbogom dinozauri, dobrodosli krokodili!” (Beograd, 2000); Хайдушки и революционен песенен фолклор. СбНУ 61 (в съавторство, София, 2001); “Култура на кризата – криза в културата” (София, 2002).
Лауреат на Хердерова награда за 2002 година.