Анотация:

В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на нови термини в различни области на знанието. В лексикона намериха място най-вече възприети от международната лексика отименни нарицателни имена, за които се използва означението ономатоними, а за залегналите в основата им собствени имена – терминът епоними. Информацията в речниковите статии има подчертано етимологичен и стегнат енциклопедичен характер. Към заглавната дума след обичайните семантични бележки се посочва изходният чуждестранен ономатоним с кратък езиков и културен коментар. Към съответния епоним се привежда оригиналното изписване и акцентуване на имената (в латинизиран вид за гръцки и за езиците с екзотична писменост), указва се годината на раждане и смърт при лицата, в достъпен вид се прилагат етимологични пояснения. Така лексиконът по непринуден начин обогатява енциклопедичните познания на ползвателя и разширява езиковата му култура. Успоредно с това се коригират забелязани неточности в други лексикографски пособия, чиято първостепенна задача съвсем не е била етимологичната, а още по-малко ономатонимната справка към обхванатата лексика.

За автора:

БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. в Русе, завършил специалността Немска филология в СУ, където до пенсионирането си е бил професор по история и историческа граматика на немския език. Бил е гостуващ професор в университета Делауер (САЩ)  и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974–1978). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ (1981–1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Разнообразните му научни занимания, намерили израз в над 180 публикации и в многобройни участия в научни форуми у нас и чужбина, са съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и българистика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти, съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на превода. Награден с почeтния знак на СУ „Св. Климент Охридски“ със синя лента (2013).