Пулпудева - помазаният град от боговете

Анотация:

Повече от 40 години, всички учени от Интелектуално звено “Корени” (ИЗ “Корени”) и много съидейници около нас, сме събирали като мравчици, зърно след зърно от фактологията на най-стария град в Европа. След подредбата и систематизацията на сведенията, анализите и изводите от информацията, на мен се падна честта и се стовари тежестта да оформя книгата, разглеждаща историята на града от неговите първосъздатели до ранното Римско владичество.

Сведения за Пловдив са съхранени в легенди от неолита, книги на автори от античността, като Дексип, Полибий, Тацит, Страбон, Йордан и др. В цели книги от ранното Средновековие, като “Алкестиада” на Анна Комнина, се отделя такова внимание на тогавашния Филипопол, сякаш те са писани за него, а не по темата, която отбелязват в началото авторите. Западноевропейски пътешественици, такива от изтока и кой ли още не, предлагат обилни сведения за града с невероятно възхищение за неговия дух, бит и минало.

От началото на XIX в. доста автори в мащабни свои трудове се опитват да представят различни моменти от историята на Пловдив, информация за негови личности, събития и какво ли още не. Повечето от тях остават разочаровани дори от собствените си, внимателно подготвени, изследвания. Няма да изброявам тези учени и ентусиасти, защото със сигурност ще пропусна много, но ще цитирам какво е написал в предговора на една от най-популярните книги за миналото на Пловдив, авторът й В. Пеев: “Написването, обаче, (на; К.К.) изчерпателна история на Плов­див, която, според известния досега материал, ще изи­ска няколко големи тома и значителни материални средства, остава въпрос на бъдещето. Независимо от това, един така обемист научен труд, очевидно, не ще бъде пригоден за широката публика, не само поради недостъпната цена, на която ще може да бъде доставян, но и по своя стил и разработка.” (Пеев, В., Град Пловдив минало и настояще, П., 1941 г.)

Днес информационната база, върху която се обосноваваме, за да започнем същата работа, е неимоверно повече. Въпрос от вида “какъв да е стилът на книгата” ме затрудни най-много. Научен или популярен – това бе дилемата. В един мрачен и прашен таван разгледах дневниците на приятели и колеги от звеното, които те си бяха водили относно начина, по който са разработвали различни свои книги. Безспорно бе, че цялата фактология, която притежавах за този период от историята на Пловдив, няма да може да бъде представена. Успях да избера най-важните моменти, към които да насоча вниманието. Научната им стойност не трябваше да се занижава,  но на много места щеше да е по-добре да бъде поднесена по-достъпно. Необходимо бе да представя и случки от съвременното битие, но разказващи за древността и за които няма от къде да се прочете. Така и започнах да подготвям книгата. Цялата линия на повествованието е достъпна за всеки читател. Същевременно оставих някои от важните сведения, както са записани в дневниците или в научните трудове на най-добрите им изследователи. Необходимо е подобни факти да станат достояние на всички и информацията да започне да се разпространява чрез научната терминология.

Ще има и читатели, които, може би, ще останат недоволни, че нещо липсва, но при толкова много случки, факти, дати, имена, когато се прави синтезирана книга за историята, то трябва да се подбира според темата и идейната линия на книгата.

Сведенията са от най-добрите разработки по Тракология, Културология, от дневниците и изданията на всички археолози, работили в Пловдив и околностите му, сравнителни анализи и цялата документация, разработки и открития на ИЗ “Корени”…и какво ли още не.

Това е предговорът, който ми бе най-трудно да подготвя. Нататък са страниците с историята на Най-старият град в Европа – Пловдив.

Константин Каменов

Пловдив

2012 г.

Сдружение с нестопанска цел с дейност в обществена полза "Пловдив - най старият жив град в Европа" възникна спонтанно в средите на Ротари клубовете в Пловдив след публикация на "Дейли телеграф" през 2009 година, базирана на класации на учени, че Пловдив е един от най-старите съществуващи градове в света и на практика най-старият жив град в Европа.

В плановете на сдружението от самото му създаване винаги е фигурирало написването и подпомагането на издаване на трудове на тема най-древното минало на Пловдив. Стремежът ни е бил и остава: всичко, което е проучено, обект е на изучаване, съхранено е, но е малко известно, обект е на анализи, лични виждания и теории, съществува на малко достъпен информационен носител и т.н., да стане достояние на максимално възможен брой хора.

Надяваме се, че настоящето четиво ще ви заинтригува, ще ви пренесе в един друг свят, дал основата на днешния ден, и ще направи този свят по-близък и познаваем.

Сдружение с нестопанска цел с дейност в обществена полза "Пловдив - най-старият жив град в Европа"

За автора:

Константин Каменов (или Константин Камен Каменов, с прякор Коренът) е роден на 6 юни 1965 г. в град Пловдив.

Повече от 20 години се занимава с научна дейност, а още от 5-годишен проявява творчески талант и прави опити за поезия и проза.

Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, следвал е последователно във Филологическия и във Философско-историческия факултет, където е защитил магистърска степен. Интересите му в областта на историографията са от много години. Той отстоява собствено поле от възгледи в тази област, често в противоречие с постигнатото официално статукво.

Каменов е автор на книгите “Небето помни – Древнобългарската история”, 1996 г.; “Небето помни – Протобългарската история”, 2000 г. (и второ допълнено издание, излязло през 2001 г.); “Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)”, 2006 г.; “Кой пренесе шумерските зикурати – Време за промяна на историческата терминология”, 2008 г.; “Небето помни II – Бог вижда – етногенезис и създадени култури от българите”, 2009 г.; “Траките и българите – най-ранните християни”, част I-ва “Приемането на християнството от траките и унаследените им “езически” символи и принципи в новата вяра и религия”, 2009 г.; “Небето помни III- преселения и създадени култури от прототраките”, 2010 г.; “Модел “Genezis”- структурата на вселената според траките херметици”, 2011 г. Както и на девет поетични книги. Член е на Дружеството на Пловдивските писатели.

Работил е като шлосер, ситопечатар, репортер и завеждащ отдел в много вестници. През 1992 г. сформира Интелектуално звено “КОРЕНИ”.