Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите

Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти  и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.

Текстът на брошурата предаваме от публикацията на Захари Стоянов от 1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за Раковски, но и разказва за руската политика и през следващите 25 години, последвали книжката на Раковски и достига до времето на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил Арнаудов я публикува за трети път, като я включва в еднотомното издание на съчиненията на Г. Раковски. В предговора си към брошурата проф. Арнаудов дава нови сведения и прави ценни уточнения както за нея, така и за събитията, които са предизвикали Раковски да я напише.

Тъй като двата предговора - този на Захари Стоянов и този на проф. Михаил Арнаудов взаимно се допълват и биха представлявали интерес за днешните ни сънародници, ги включваме като неразделна част от новото публикуване на тази ценна и недостъпна брошура на големия революционер, поет, писател, историк и етнограф. При публикацията й проф. М. Арнаудов я разделя на две части – „Руската политика за българите” и „Къде отивате българи?”. Този начин на публикуване сме изоставили и Ви я предлагаме във вида, публикуван от З. Стоянов, който повтаря оригинала.

Смятаме, че нещата, които някои от вас ще прочетат тук за първи път, ще ви накарат да се замислите над редица събития от нашата история, които до сега са премълчавани или преиначавани. Надяваме се, че ще потърсите и прочетете във връзка с описаните събития в брошурата и спомените на Иван Касабов и писмата на Раковски до Йосиф Дайнелов, както и неговите кореспонденции във вестник „Дунавски Лебед”.

За чест на нашия учител академик Димитър Косев искам да отбележа един малко известен факт. Когато по тези въпроси не можеше да се говори през 1972 г. в Софийския университет, той ни водеше специален курс по проблеми на Българското възраждане. Тогава за пръв път чухме за тази книжка и я прочетохме. Но думите на големия учен и до сега съм запомнил, че това произведение на великия Раковски след неговата смърт е издавано само два пъти, и то когато България не е поддържала дипломатически отношения и се е противопоставяла на Русия. От него тогава научихме и за съществуването и на книжките на д-р Иван Селимински, засягащи също въпроса за преселването на българите в Южна Русия след Руско-турските войни и за руската политика спрямо българите и отпечатани в недостъпните му днес книги в „Библиотека д-р Иван Селимински”. За д-р Селимински проф. Арнаудов написва и отпечатва също една блестяща и забравена днес биография, която ние като българи би трябвало да познаваме.

За сведение на читателите искам да посоча, че брошурата на Г. Раковски не е намерила място в новите издания на неговите съчинения след 1944 г. и беше изоставена с надеждата и да бъде забравена.

Цочо В. Билярски