Натрапени спомени

„В казармата попаднах в ротата на капитан Чукурлиев - бивш кавалерист, приятен човек, обичан от войниците. Лятно време правехме учения в Борисовата градина, недалеч от полка. Веднъж, след едно такова учение, този мащабен човек ни заведе в ресторанта на лятната къпалня и почерпи цялата рота! Накара ме да нарисувам от една малка снимка как цар Борис III предава полковото знаме на командира от полка Гено Генов. Опънах хартия, здрава като кожа, на височината на човешки бой. Капитанът остана явно доволен и ми каза: "Ех, защо ти не си капитан, пък аз да съм художник!". Този прекрасен човек беше убит на 9 ноември 1944 г. от две партизанчета, на които отказал да предаде оръжието си с думите: „Как ще си предам оръжието, та аз съм войник!”

Борис Китанов         

 Съдържание: 

Една запалена свещичка в памет на маестро Китанов

Кварталът

Бронираният полк

Академията

Професори и приятели

Панаирни истории

СБХ - управителен съвет

Япония - Експо 1970 и Михо 1973

Секретно!

Борис Китанов е роден на 6.ІХ.1918 г. в София, в семейството на преселници от Егейска Македония. Завършва Художествената академия, като любимия ученик на проф. Дечко Узунов. Животът му е изпълнен със срещи и докосване до бележити творци от миналия век, чиито произведения са останали в българската културна история.

През 1951 г. е приет за член на Съюза на българските художници. Печели множество конкурси и по негови проекти се осъществява дизайна на редица панаирни павилиони и палати в Москва, Лайпциг, Пловдив, Осака, Ленинград, Габрово, Солун, Дамаск, Атина, отговорник е на колектива, който работи по Криптата на храм “Александър Невски”, Етнографския музей в Смолян, Иконната зала в Пловдив, участва в различни изложби на фонда на СБХ, както и в Националните изложения на приложните изкуства, на българския плакат във Варшава, в Първата изложба на приложната графика и др. Награждаван е многократно от СБХ. Има няколко серии пощенски марки. Носител е на няколко ордени и медали: “За храброст” 1947 г., “Св.св.Кирил и Методий” ІІ и І степен, “Червено знаме на труда”, “Народен орден на труда”, “100 години от освобождението на България” 1976 г., „Почетният знак на София“ и др.

Борис Китанов се спомина през 2011 г., но успя да напише своите спомени, част от които ви предлагаме.