Животът и времето на Хлапето Мълния

„Брайсън в най-добрата му форма.”

Сънди Телеграф

„Бил Брайсън е несравним в умението си да направи дисекция на една култура по толкова забавен и мил начин, че самите обекти на присмеха му примират от смях и дори не сварват да се засегнат.”

Уолстрийт Джърнъл

–  през 1951 г, по средата на Америка в град Де Мойн, Айова, в разцвета на най-многобройното американско поколение – бейби бумърите. В качеството си на един от най-популярните и забавни съвременни автори, той е в идеалната позиция да се гмурне в спомените за своето типично американско детство и да ни предостави мемоар от най-висока класа, изпълнен с щастие, топлина и разбира се, непресъхващ хумор. 

Като милиони свои връстници Бил Брайсън е израснал под влиянието на фантазията да бъде супер герой. Тичал неуморно из махалата, облечен с любимата си овехтяла футболна фланелка с мълния връху нея и хавлия, завързана около врата му вместо плащ, преодолявайки високи сгради с един скок и побеждавайки злодеи (а понякога и обикновени кретени) основно в мислите си. Тези негови приключения скоро му печелят забележителното прозвище „Хлапето Мълния“. 

Училищни подвизи, семейни празници, прекрасни и ужасни роднини, хората и събитията, превърнали Америка в онова, което е била през  тези години; пикници, скандали и ядрени опити; първи срещи със секса и алкохола – всичко това е забъркано в неудържимо смешния разказ на Бил Брайсън за единственото безценно съкровище, което човек може да носи винаги със себе си – спомена за едно щастливо детство.

Бил Брайсън  е изключително популярен със своите комични и нестандартни описания на пътешествията си по света, които незабавно се превръщат в бестселъри. Роден в Айова (САЩ), Брайсън избира Великобритания за своя втора родина. Той живее и работи в Норфолк, удостоен е с Ордена на Британската Империя за своя принос към литературата, а също и с наградата "Джеймс Джойс" на литературно-историческото дружество на университета в Дъблин. Бивш ректор на университета в Дърам, в продължение на пет години Брайсън е ръководител на кампанията за защита на английската провинция, както и почетен член на Кралското научно дружество.