Моят живот. Да имаш ляв палец

„Излезе автобиографичната история на Анжела Пенчева, която страда от детска церебрална парализа по вина на некадърния доктор, водил раждането ѝ. Разказът е мозайка от епизоди, наблюдения, възприятия и обобщения, оставили отпечатък у човек, който по обективни причини гледа на света и хората от друг ъгъл. Като се почне от детското „Не можех да разбера защо…“ (не ме водят …, не ме канят на…, с какво ги бях обидила…) през претръпналия коментар за лекарската грешка на калпавия доктор по време на раждането ѝ. И напук на всичко днес тя участва в театрални постановки, наваксва с ученето, написала е (засега една) книга и много стихотворения. Всекидневно преодоляване на проблеми, немислими за нас, хората, които имаме много повече от ляв палец.

Анжела е с дух на борец, не спестява нищо на никого, иска да бъде чута, разбрана и най-вече – обичана. Книгата й е непретенциозна, наивна, трогателна изповед, която цели да насочи прожектора към ежедневието на хора с подобно (и не само) страдание.

Опит да се привлече вниманието към проблемите на Анжела и нейните приятели е и спектакълът по сценарий върху книгата ѝ. Той се репетира в Университетския театър на НБУ, на чиято сцена Анжела се изявява.“

Дарина Цветкова

„С книгата ми „Моят живот. Да имаш ляв палец.“ искам хората, които нямат определен физически проблем или каквато и да е представа за състоянието на човек в инвалидна количка, да разберат няколко истини за него. Хората в колички сигурно понякога ви изглеждат като красиви кукли, на които не им липсва внимание или пък не толкова хубави, но също задоволени с всичко, от което всяко живо същество се нуждае. Да, ама не, както гласи популярната реплика. Представете си само – не можете да се справяте с най-елементарните неща като отиване до тоалетна, похапване, да отидете на първа среща с мъж или жена без чужда помощ.

Моята мисия с тази книга ще бъде изпълнена, ако помогна за промените по отношение истинското приемане на различните в едно или друго отношение като равностойни в обществото ни и ще бъда истински щастлива, защото тя е насочена към всички хора.“ 

Анжела Пенчева