Моят луд век. Роман от парчета живот

Издателство „Ентусиаст“ публикува автобиографичния роман от голямата поетеса Лиляна Стефанова  –  „Моят луд век“.  

Антон Дончев я нарича  „амазонка във войната за душите на хората“. А Павел Матев казва: „В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата“. 

За първи път почитателите на поетесата ще могат да се докоснат до най-съкровените чувства, тайни и мечти на международно известната българска авторка. Романът събира спомените, житейската история и най-запомнящите ѝ преживявания.

Удивителни са номерата на нейния луд век. Тя – Лиляна Стефанова – свидетел, участник в съдбовни събития и поврати, в бурите на времето. През 1945 г. поднася букет на Георги Димитров в Народния театър. Като студентка в Москва цяло денонощие се реди, за да се прости със Сталин. След десетилетие е в САЩ, когато Америка плаче за Кенеди. Като председател на българския ПЕН-център обикаля целия свят на бурни писателски форуми и свои авторски рецитали. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж. Заместник-министър на просветата, заместник-кмет на София. С нестихващ творчески подем продължава да пише и да издава.

В „Моят луд век“ читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота – завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал!

Книгата предоставя на читателите уникалната възможност да надникнат в живота на Лиляна Стефанова, да извървят шеметния ѝ път и да станат свидетели на нейната чиста и съкровена изповед. Писателката не се бои да признае: „Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта – не вярвайте“. Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта...

„Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата,

любовта и доброто, разумът и надеждата.“  

Панко Анчев

♦  ♦  ♦

Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт  „Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980). Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които „Обич и мъка“,  „Слънцето ме целуна“, „Една есен в Америкa“,  „Вулканите на Мексико димят“,  „Япония без кимоно и ветрило“; сборниците с есета  „Време и дълг“,  „Пиша - значи обичам“; книгата с очерци  „Светлината иде от хората“,  „Свят в 33 лица“,  „Другата в мен“ и др. Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите ѝ надхвърля един милион екземпляра. Носителка е на престижни литературни награди, между които са: Награда на СБП, Националната награда „Станка Николица“ (1976); Националната награда за поезия „Яворов“ (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе“ (2008).