Горски цар

„Отвъд множеството скандали, които „Горски цар“ съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е съдаден, за да носи в ръцете си дете. Абèл Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар – от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх... Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. „Горски цар“, най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика.“

Красимир Мирчев

„Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на „Писането е необходимост... Искам да изразя...“ Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние... Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата.“

Мишел Турние

Мишел Турние (1924–2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Следва философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга „Петкан, или чистилището на Пасифика“ (1967) и с „Гонкур“ за „Горски цар“ (1970). Основни извори на вдъхновение намира в немските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство „Галимар“ (1978–2016) и на Академия „Гонкур“ (1972–2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал „Гьоте“ и на награда „Малапарте“. Освен гореспоменатите произведения, на български език са преведени романите му „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Метеорите“, „Тримата влъхви“, „Елеазар, или Изворът и къпината“, „Х-тимен днвеник“, както и сборниците с разкази „Дивият петел“ и „Среднощен пир на любовта“.