Следата

Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае кой изпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи.

Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и ни провокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция и е по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някога мъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това, което ги е свързвало – съпреживяното изкуство.

Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници, текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от изкуствоведския анализ към лековатата светска хроника.

Аз-повествованието подвежда – читателят може да помисли, че става дума за автобиографична изповед. Но съвпадения с живота на авторката има само дотолкова, доколкото тя е силно пристрастена към музиката и живописта, и ако намираме нещо много лично в романа, то са проникновените разсъждения за същността на живота („една открита рана“) и на изкуството, на изкуството и на смъртта.

Романът „Следата“ е структуриран като барокови вариации върху темата за сърцето и за музиката, а лайтмотивът, също като при алхимиците, е: „Всичко е във всичко“.

С публикуването му през 2002 г. Марго Гланц окончателно заема полагаемото ѝ се място сред най-интересните мексикански белетристи.

Журналист, преводач и литературен критик, Марго Гланц (град Мексико, 1930 г.) е фигура с ярко присъствие в мексиканския културен живот от средата на ХХ в. до наши дни. Дългогодишен преподавател във Факултета по философия и литература на Националния автономен университет на Мексико, от 1996 г. е член на Мексиканската академия за езика. Преподавала и в университетите в Йейл, Принстън, Бъркли, Харвард, Барселона и Париж.