Тайният агент

Тайният агент
Джоузеф Конрад 

Джоузеф Конрад не смее да нарече „Тайният агент” роман. Първоначално има намерението да напише разказ, озаглавен „Верлок” — по името на главния герой. Както винаги, пише бавно, борейки се с чуждия език. Тогава е на 40 години. Отдавна е напуснал френския търговски флот. Живее в Англия, говори английски и от девет години е женен — един доста нещастен брак — за Джеси, простодушна англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка й). Писател и бивш моряк, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и съпругата му го дарява с болнав и хилав син, към когото той се отнася студено и резервирано. Тайният агент Верлок е „надхвърлил четирийсетте”, потаен и чужд на лондонската среда. В младостта си е служил във френската артилерия. Сега живее в Лондон, говори английски и от седем години е женен — един доста нещастен брак — за Уини, мълчалива англичанка (с която се е запознал, докато е живеел в пансиона на майка й). Агент-провокатор и бивш затворник, той едва ли е най-подходящият кандидат за домашен уют. А и трябва да се грижи за по-малкия брат на съпругата си — болезнено чувствително момче, към което той се отнася студено и резервирано. Разказът „Верлок” прераства в новела, която донякъде напомня съвременен трилър, после се развива в роман, озаглавен „Тайният агент”. Публикуван е като подлистник в края на 1906 г., след което е преработен отново и добива сегашния си вид. Сюжетът е по действителен случай от 1894 г. и проследява един неуспешен опит за взривяване на Гринуичката обсерватория. Конрад успява да придаде на голите факти не само неуловимото излъчване на морална апатия, но и интимната атмосфера на семейна драма. Макар че в романа се разказва не за драмата на едно английско семейство, а за група нещастни изгнаници, живеещи с чувство за обреченост и опасни единствено за себе си...