Високо под земята. Реалистично фентъзи

Дълбоко под земята на съвременна София, точно в центъра на бившата социалистическа столица съществува клуб-атракцион, иронично наречен "Желязната Завеса". В него, неизвестни хора управляват събития и факти от криминалния свят, прикрити под гротескно изработени маски на социалистически и съвременни величия. Тук в драматична среща между двама от главните герои ще стигнем до ключовата фраза: И най-малката доза свобода те прави зависим. Свободата като наркотик. Какво се случва? Нелепо съвпадение въвлича младия идеалист "Архитекта" в ужасяващата и абсурдна действителност на подземния свят в България. Неговата експозиция от миниатюрни копия на известни български сгради, наречена "Малката България", попада като заложник в ръцете на безскрупулни, зависими и глупави бандити. Принуден да запази живота на семейството си, своя живот и "Малката България", Архитекта преминава през поредица от драматични, комични и абсурни ситуации, които в крайна сметка водят до срещата му на "най-високо ниво". Човекът, от когото зависи всичко. Най-високото място е всъщност дълбоко под земята в клуб-атракцион "Желязната Завеса". Клуб-атракционът "Желязната завеса" е една възстановка на социалистическото ни миналото. Там, където всичко е "по старому". Там, където всички са равни, защото са еднакво богати. Там, където всичко е безплатно, защото за платили прекалено скъпо. В крайна сметка, след доста неочаквани обрати и комични ситуации, Архитекта успява да изправи враждуващите групировки една срещу друга - застанали от двете страни на "Малката България" те предизвикват престрелка и взаимно се избиват. Експозицията остава непокътната като "по чудо", а единственият оцелял е Архитекта.
Противопоставяйки героите и техните желания, историята върви по линията между свободата и зависимостта. Линия, която очертава атрактивно действие и оставя финален привкус на драматична равносметка за "прехода" в България.

Книгата атакува въображението на читателя в посока на действието, визуализирането на средата и физическото поведение на героите. Книгата не съдържа дълбоки психологически анализи и потапяния в света на вътрешните описания.
Нейната задача е с езика на действието, както и с търсене на езикова специфична среда да изобразява и описва случващото се, като се цели в усещането за кино-прожекция.
Жанрът, определен като фантастичен реализъм, е продиктуван от използването на познати събития, лица, разпознаваеми сгради, реално съществуващи локации, които са комбинирани и изграждат една фантастична, в смисъл на несъществуваща, сюжетна линия, граничеща с гротеската.
Темата е преходът на България, разбира се метафорично прикрита, в кодове и знаци. Защо тази тема?
За поколението на 70 - те години от миналия век, ще остане загадка "същността" на прехода в България. Винаги ще задаваме въпроси и ще търсим отговори. Все пак общото усещане за тези 20 години оставя вкус на синапено зърно горчивина от досегашния резултат на реформата и новите ценности, които тя наложи. Демокрацията завари хората неподготвени и без оръжие срещу хаоса. До днес усещането за "подмолна сила", която невидимо промени ареалите на живота ни, за влияние, което дълбоко и невидимо, но мощно и всесилно владее обществото ни, стана почти категорично.
Книгата има скромното желание в идеологическо отношение да предизвика макар и кратък, но задълбочен коментар на последните 20 години след промяната, която сме погледнали по един забавен и остър начин, без да търсим и да правим обвинения.
Книгата "Високо под земята" е "забавление" на "гърба" на отминалите години и нашата зависимост от свободата, която дълго време ни липсваше.

"По време на икономическата криза парите за снимане на филми са малко, средствата за театрални постановки – също. Не ми остана нищо друго, освен да направя филм под формата на книга, затова наричам тази своя поредица "Филми за четене".
Желая ви приятно гледанe, докато разгръщате страниците.

П.П. Всяка прилика с истински лица и събития е напълно случайна, а целият сюжет е абсолютно измислен. Признавам си най-чистосърдечно, че не съм част от тази кошмарна история – аз съм само неин скромен автор и един от създателите на театралната експозиция "България на длан", послужила за импулс и вдъхновение на долуописаното." - Съни Сънински