Откровено за Айфеловата кула

Това не е обикновена книга за миналото. Това е история, която ни среща с живота. С разсъждения за корените, за детството, за младостта, за наслоенията и паметта, за премълчаното време, за невъзможната свобода, за неосъществената любов. На втори план се развива драматургията на сценарий за игрален филм, който Ваня Жекова снима по действителен случай. Героят на филма преминава през концентрационни лагери, политически отделения на затвори, изселвания и преследване. Старините му са белязани с клеймото на доносник. Като контрапункт на страшните събития се описват красиви мечти и картини. Оцелелите все още имат шанс да получат признание, уважение и съчувствие; а мъртвите – своята тишина.

Прозата на Ваня Жекова е дълбоко изстрадана и задълбочена. Едновременно с това тя е модерна, поетична и сюрреалистична, в най-хубавия смисъл… Желая й успех! - Александър Томов, писател и драматург

Текстът е много силен, без словесни еквилибристики. Има вътрешен заряд, динамика. Разказва се и се чете на един дъх. Книга за филма?!? За първи път се натъквам на такъв странен жанр. Кой би се сетил. Звучи необичайно, новаторско! Много ми харесаха преходите днес–някога, някога–днес. Силно съм впечатлен от таланта и от умението на авторката да трансформира болката в творческа енергия. - Ивайло Диманов, поет и журналист

„Откровено за Айфеловата кула” е спонтанна и емоционална книга. Изчистен стил, стегната реч, отношение към експеримента. Съчетаването на сценарий – режисьорска книга с литературен текст, е интересно и показва огромните разлики между литературата и сценарното писане. Самият факт, че звучи накъсано, фрагментарно след известно осмисляне се превръща в достойнство. Подчертава се много точно подсъзнателната мотивация на героинята. - Мария Станкова, писател, сценарист

Книгата е жест на помирение на авторката с нейното Минало.

Разказът е фрагментарен, накъсан, импресионистичен, характерен за хората, на които им липсва усещане за цялостност. Такъв подход разкрива психологията на второ и трето поколение жертви на изтезания. Невъзможността им да се адаптират, да заживеят „нормален“ живот, да успеят да се интегрират в съвременното общество.

На втори план се развива драматургията на сценарий за игрален филм, който авторката снима. Изграден е по действителен случай. Героят на филма преминава през два конценрационни лагера, политически отделения на затвори, изселвания и преследване. Въпреки изтезанията, той не се пречупва. Свободата се оказва главно предизвикателство за него.

Красиви природни картини присъстват като контрапункт на страшните събития. В полето с разцъфнали глухарчета остават да стърчат само стръковете. Рояци светулки разсичат въздуха с посланието за силата на човешкия дух и за безсмъртието на стремежа към свобода. Мечтата на много хора се сбъдва – стават свидетели на демократичните промени в Европа, на падането на Берлинската стена, на обединението на Стария континент. Скръбта и самота на героя в края на филма са целебни.

Сценарият, умело вплетен в книгата, е картина на времето на половинвековната машина на политическо безправие, на системните и умишлени престъпления срещу другомислещите. Тази история ни среща очи в очи с близкото ни минало, просвещава нациите за наследството на диктатурите. Показва лицемерието и шизофренията на тоталитарния строй. Чрез него авторката прави своето пътуване назад във времето, в търсене на отнетите възможности. За нея животът е странна смесица от минало и настояще, от факти и фикции, от конструиране на чужди животи. Тя разсъждава за корените, за детството, за младостта, за наслоенията и паметта.

Книгата е сага за премълчаваното време, за невъзможната свобода, за неосъществената любов, за пътя, по който нашите родители са вървели, за да ни има днес. Съдбата на авторката е белязана от травмата на изтезанието, пренасяна като проклятие, което поддържа живо ужасното наследство на терора.

Тази тема е избягвана, отхвърляна и омаловажавана не само в България, но и по целия свят. Чувството за вина е коварно последствие за обществото ни. Оцелелите все още имат шанса да получат признание, уважение и съчувствие. А мъртвите – своята тишина. -

Ваня Жекова е автор на документалния филм Горяните или Бунтът в Сливенско, 27 мин., 1998 г., „Златен фонд“ на БНТ, и на книгата Катарзис, 1999 г. Автор и продуцент на Дървото на живота, поредицата за български класически обреди и обичаи, 2000 г. Автор и продуцент на документалния филм Катарзис, 60 мин., 2000 г.