Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада

Владимир Левчев (р. 1957, София) е автор на 15 стихосбирки, издадени в България, 4 стихосбирки в САЩ и 1 в Италия, на множество статии и есета, както и на три романа. Превеждан е на много езици. Самият той превежда американска и англоезична поезия и драма на български. Завършил е история на изкуството в Художествената академия в София. Издавал е независимото списание за литература и публицистика „Глас”, „самиздат“ преди 10 ноември 1989 г. Бил е член на „Екогласност“ и Клуба за гласност и демокрация. По-късно завежда отдел „Култура“ във вестник „Демокрация“, работи като заместник главен редактор на „Литературен вестник“ и главен координатор на „Свободно поетично общество“.

През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва творческо писане във Вашингтон и преподава в няколко университета в САЩ. От есента на 2007 г. е преподавател по литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.

Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. „Краят на една епоха“ във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си европейско битие.

Митко Новков

Този сборник е своеобразен личен дневник на днешността, но на общата ни днешност, и като такъв ще бъде четен и в бъдеще. Текстовете, макар и поднесени през субективния поглед на един изявен поет и публицист, са преки свидетелства не само за протичащите политически процеси в нас и около нас, но и за онези естетически събития, които не бива да се забравят. Освен художествените качества на този подбор от текстове има значение и повикът на автора за повече почтеност във всичко, вълнението му от безспорната мощ на злото и честата безпомощност на доброто. Доброто, светлото, което понякога има нужда и от нашата бяла защита. От нашата воля, промисъл, позитивност, енергия.

Румен Леонидов