Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов – това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето, стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност.

…

Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие „Излизане от съня“. Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус – излизане от съня?

Неговата скиталческа кръв и жадна душа, подвластни само на безкрая – са хранилището на свободата му, затова в своите стихове Георги Борисов, без да фамилиарничи с читателите си, споделя ф а т а л н о т о за своя живот:

...и по звездите мога да чета…

(„Сол”, 1999)

…

В творчеството на поета се наблюдават три сакрални художествени знака: любовта, свободата и смъртта. Няма надмогване над смъртта, има сливане с нея. Има постигане на свободата. Има изживяване на любовта…

…

При безспорната си дарба на поет, Георги Борисов никога не е заемал висок административен пост до 1989 г., но винаги е бил на особена почит сред ценителите на изящните изкуства. И тази почит се дължи не само на поетическите му изяви, но и на огромната му заслуга за развитието на българската култура като редактор (повече от 30 години!) на легендарното списание „Факел“ и като директор на учреденото от него през 1995 г. независимо издателство за българска и чуждестранна литература „Факел експрес“, продължило да издава списанието и да приобщава българските читатели към творчеството на забележителни и често пренебрегвани у нас в името на лесната печалба творци. Този свой изключително взискателен вкус и отношение към работата Георги Борисов неизбежно прояви и като главен драматург на Народния театър «Иван Вазов» – след такива негови предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали делото му е обреченост, дали е търсене на друга душа, дали е част от изпепеляващия труд на професионалиста, на когото Георги Борисов е в състояние да се поклони доземи… но резултатът е завладяващ:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова