Апотеоз на меланхолията

Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност – сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред неразрешимите загадки на времето, любовта и същността на нашето съществувание.

Александър Шурбанов

Изумителното творчество на Цочо Бояджиев не е разделено на отделни, самостоятелно обособени части, а е една преливаща в значенията си творческа стихия. Поезията представлява цялото, както и философията му, както и преводите и фотографиите му. Но кое е цялото? Какво е то, толкова многопластово, толкова жизнено и неизбродимо? Как да разберем защо то изобщо се случва, как се получава пред очите ни. Трябва най-накрая да се опитаме да схванем, че това цяло, пред което сме изправени, а по-точно, което е изправено пред нас, е ренесансовият творец. Разбуненият дух, пред който няма ни пространствени, ни времеви граници, за да преосъществи енергията, която сам произвежда. Цочо Бояджиев възражда за нас Природата, в която Човекът се появява отново, възправяйки се, отново изпълнен с удивление и светлина, в една постоянно повтаряща се и винаги нова духовна ситуация. С неговите думи от първата му поетична книга „Пясъчен хълм“: „И все по-ясен и неуязвим е моят свят.“

Илко Димитров