Изгревът на залязващото слънце Ч.1

Хаос, пустош и разруха..., пожари, грабежи, кланета, стонове и писъци по улиците... Това представлява светът през 2034 г. Човечеството е във война с шепа психопати, неспиращи пред нищо, за да изпълнят чудовищния си план - въвеждането на нов световен ред. Още по-страшното е, че без дори да осъзнават, хората водят война срещу самите себе си! Спят дълбоко и сънуват колективния сън на страданието, причинено от собственото им падение. Стигнали са дотам поради промитите си мозъци, егоизма си, разхищението, материализма, алчността си, поради отдалечаването от божествената си същност, светлината и любовта. Забиват ножове в утробата на Майката Земя, живеят мизерен изкуствен живот в месомелачката на системата и в пълна зависимост от техногенната сфера, а тя се срива и ги повлича със себе си в бездната.

Дали хората ще осъзнаят, че наред с Вселената могат да са всемогъщи творци на собствената си реалност и че материалът за техните творения е любов? Че този безценен материал не струва нищо и е навсякъде. Ще осъзнаят ли, че всичко в света говори езика на любовта, че е едно цяло? Че спасението е в древното знание за живот в хармония с природата. Или ще се въртят непрестанно в кръг от прераждания, в игра на криеница с едни и същи ненаучени уроци.

Дали Ангел и Теса ще възкресят любовта си - любов, която не е от този свят - или ще я погребат заради страховете си? Ще използват ли силата ?, за да градят ново начало, за да минат през портала към духовно развитие? Ще израснат ли чрез болката или ще рухнат под тежестта ?? Дали Силата ще им даде отговорите, ще им покаже смисъла? Дали "светът на залязващото слънце" ще се удави в собствената си кръв или малцината осъзнати ще "изгреят" отново над разрухата чрез силата на любовта и светлината, на чистите души?