Пътят на душите

Резюме

Предопределен е пътят на душите

Напуснали телата тленни

впускат се във вихреното пътешествие

вливайки се в Океана на вселенската енергия

зачинателят премъдър на всички неща

И на кръстопътя на свещените реки

Кокит Пирифлегетон и Стикс

Лета Ахерон и Еридан

безжалостните Мойри ги разделят

Понасят добротворните и праведните

златозарните води на Еридан

нагоре и надясно

към блажената Аркадия

и острова на светлината Тринакия

А нечестивците и грешниците

потъват в мрачните води на Стикс

надолу и налява

за да ги поеме вечният затвор на Таратара

Човеците дарени са от боговете

със свободна воля и правото на избор

Сами душите Пътя си избират

душевно просветление и възкресение

или оковите на нравствения мрак.

В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът.

Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение.

В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите обратно в белия вят. Като слезе в онзи свят душата пие от реката на забравата, за да забрави предишния си живот. Само избрани герои успяват да пият от извора на Мнемозине, Паметта, за да запазят спомените, т.е. личността си.

Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за „предисторията" на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите „знанието" и те само повтарят божествените видения.

Древните вярвали, че има два извора - на Лета, „Забравата", и на Мнемозина, „Паметта". А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жадната душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона.

Гърците наричат „Истината" Алетея, незабрава. Загубването на паметта е равнозначно на неистинност. Защото само паметта осигурява идентичността на човека, която се състои в принадлежността към дадена етнокултурна група, род, семейство. Дори срещу дара на безсмъртието, обещан му от Калипсо, Одисей отказва да забрави „себе си", защото тогава той би останал без памет, т.е. без род. Или, както той сам нарекъл себе си, „Никой".

Родословната памет, която обединява и сплотява групата, се съхранява и поддържа от аедите - поетите певци, служители рупори на Музите. Те знаят и пазят всички героични генеалогии и постоянно актуализират паметта за тях. Възпявайки подвизите на героите, те напомнят на техните приемници - аристократите, не само славата на рода им, но и онези ценности, заради които героите загиват.

Кръщаваме тази поредица с името на Мнемозина, защото вярваме в смисъла на Паметта.