Животът и смъртта на Емил Ажар

В началото на седемдесетте години Ромен Гари е вече много известен автор, който публикува в издателство “Галимар”. Първият му роман Е в р о п е й с к о в ъ з п и т а н и е се появява през 1945 г. През 1958 г. Гари получава наградата “Гонкур” за К о р е н и т е н а н е б е т о. Скоро обаче го обзема носталгия по новото начало: през 1973 г. той е написал деветнадесет романа и изпитва усещането, че вече не удивлява никого. Тогава започва приключението Емил Ажар. Г о л я м г а л ь о в н и к, една притча за самотата, в която някакъв статистик бива обладан от един питон, Гари подписва като Емил Ажар и я изпраща в издателство “Галимар”, откъдето отхвърлят ръкописа. Без да се разкрива, той я предлага на Симон Галимар, в издателство “Меркюр дьо Франс”, което веднага взема решение да я издаде. Книгата е много добре приета от критиката, но твърде скоро се прокрадва съмнение относно истинския й автор. За такъв се спрягат имената дори на Реймон Кьоно и Луи Арагон. През 1975 г., за да отреже пътя на съмненията, Гари решава да придаде плът и кръв на своя псевдоним. Сценарият се осъществява по повод публикуването на един текст, преди да се появи под заглавие “Животът пред теб”. Да въплъти личността на Ажар Гари избира своя млад братовчед Пол Павлович, един доста надарен всезнайко. "Емил Ажар" получава наградата “Гонкур” през ноември. Тъй като тя може да бъде присъдена само по веднъж на автор, по съвета на адвокатката Жизел Алими Гари се опитва да разубеди братовчед си да я приеме, но той вече е започнал собствена игра. Пол Павлович, бързо разкрит като племенник на Гари, започва да твърди, че няма нищо общо с текста, което не повлиява на триумфалния успех на романа, който се продава в повече от един милион екземпляри и ще бъде преведен на двадесет и три езика. През 1979 г. се появява една последна книга под името Емил Ажар, “Тревогите на цар Соломон”. Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. В “Животът и смъртта на Емил Ажар”, текст, писан на 21 март 1979 г., той сам заявява като за финал: “Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом.” На 30 юни 1981 г. комюнике на Ажанс Франс Прес оповестява истинската самоличност на Емил Ажар.