Приказка за Ла Минор

Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано.

То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо.

Нека не говорим за другите действащи лица, дали благосклонното си съгласие да участват в хорови или солови партии в тази лирична партитура. Историята е напълно автентична, твърди Анжел Вагенщайн, защото лично е бил там, ял, пял и се веселил с героите.

Самата приказка е събрана в малка книжка 14.5 х 11 cm, наподобяваща нотен лист, поставен в папка - пиано.

Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия, семейството се завръща в България. Анжел става член на РМС едва на 16 години.
Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми — игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г., на режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, “Борис I” и “След края на света”.
През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо (Аврам Къркача)" и "Сбогом, Шанхай", последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.