Джобна енциклопедия на мистериите

Човек не трябва да бъде наивен и да взема нещата в тази книга за чиста монета. Тъй като тя е донякъде, а на места и доста подвеждаща, чувствам се длъжен да го призная - от едното голо уважение към знанието, тъй да се каже. Ако ви се струва, че сте научили някакви факти от нея, най-добре
проверете изрично дали е така. Разбира се, с навлизането си в книгата читателят ще започне по-добре да се ориентира кои части в нея са литературни, а кои са енциклопедични. Тези части са смесени една с друга, една в друга - противното би било и безсмислено, - но фикционалните части могат да бъдат разпознати чрез преминаващите си от част в част герои и чрез по-различната си стилистика. Това е псевдо-енциклопедия, художествена мистификация, а за да бъде едно "псевдо" нещо добре направено, то трябва доста да прилича на истинското и действително да съдържа много от неговите черти.

Дали последното е било някому неизвестно? Както и да е.
Тъй че монетата все пак е чиста, но е друга монета...

Волтер, като човек на Просвещението, предизвиква у разглеждания автор откровено злонамерено раздразнение, но всъщност е абсолютно прав: ние живеем в най-добрия от всички светове! По-добър от това би било вече прекалено. Разбирайки в моменти на просветление, че все пак има гузна съвест, или поне така изглежда, авторът се опитва да се измъкне, като му се присмива – на него /Волтер; но също и на най-добрия свят/, а и на мнозина от останалите. Харпър Ли описва нещо подобно в “Да убиеш присмехулник”, но като повечето жени и тя доста преувеличава. Да, нашият автор е надменен, но внимателно се придържа към безопасните шеги – най-вероятно за да не си създава излишни неприятности. Не е никак глупав всъщност. Казано по-точно, книгата му показва докъде могат да стигнат някои неща. - Игнаций Бърд, “Western Panchatantra”