Анархия на сърцето

„Анархия на сърцето“ е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето... Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт.

Ива Спиридонова

Кратки стихотворения в ритъма на сърцето. На пръв поглед категорични, ясни, вгледани в реалността с безпокойство, те оставят различно усещане след прочита. Пропити са с крехкостта на тъгата, с несигурността на живеенето, с копнежа по взаимност, но съдържат надежда за „хоризонта на живота, към който тичаме с наранени крака“.

Силвия Чолева

На пръв поглед – кратки, остроумни, концентрирани и иронични игри на думи. На втори поглед – колекция от епитафии и надгробни плочи за света ни. На трети поглед –обяснение в съчувствие и любов към хората в света ни. На четвърти поглед – писане, което полага много усилия да не каже всичко, което знае или може, защото ще е прекалено болезнено. На пети поглед... Книга, която ще се гледа и чете отново и отново.

Стефан Иванов

След няколко години мълчание, поетът Александър Иванов ни изненада с най-новата си стихосбирка, която носи любопитното заглавие „Анархия на сърцето“. Сякаш сърцето е способно на друго, освен да бъде анархично.

Авторът е верен на своя стил, лаконичен но и остър като бръснач, осъзнавайки тежестта на словото. В тази творба Иванов е оставил метафората да го дебне преди да посегне към перото, подържайки играта с противоположни понятия като „смърт” и „живот“, „грях“ и „морал“, „цветя“ и „гробища“ и много други оригинални метафори. Освен всичко това, има достатъчно смелост да борави с думи, смятани от лекторите по творческо писане като изтъркани и недопустими, например „луната“:

Среднощен експрес

Любовта е видяла

всичко под слънцето,

затова ти показах

луната.

Мълчанието на поета за близо 7 години е показателно. Процесът на израстване е забележителен. Надявам се тази стихосбирка да намери достойно място в нашите библиотеки като принос на автора към високото изкуство, каквото е „поезията“. На добър час, поете!

Хайри Хамдан