Атрофия на сетивата

‌Евгени Велев е поет, художник, доктор на науките и професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Има редица публикации в областта на изкуствознанието, естетиката, културологията, наукознанието и визуалните изследвания. Автор е на десетки статии, научни доклади, монографии и книги. Носител е на Първа награда за поезия в конкурса „Мелнишки вечери на поезията”.

Поетичната му книга „Атрофия на сетивата“ няма претенцията да е поредното рекламно явление с дълголетието на литературна еднодневка. Защото всички опити на твореца да разкрие през оптиката на мерената реч мировъзренията си имат една-единствена цел: да не позволи на духовната летаргия да ни обземе, да предизвика у нас онова жизнерадостно любопитство към битието, което би ни дало кураж да продължим пътя си по достоен начин. Защото сме създадени  на тоя свят за да живеем в хармония с небесните повели, в смирение и състрадание към чуждата болка.

„Сърцето ми бе ден, бе нощ, пустиня бе, хастара на луната надгробен камък бе, с надпис с кръст, без кръст или просто камък… След поредния пир среднощен на сетивата мисълта е полудяла, бляновете подготвят бягство, мечтите са уморени, непоносима е болката духовна“, изповядва поетът. 

Творбите на Евгени Велев са заредени със силно, често и озадачаващо въздействие, което е откровена провокация на закърнелия ни от примирения и компромисни съучастия вкус. Той постига внушенията си с обобщаващи и запомнящи се метафори, с класически образи. Това не са моменти хрумвания, а изстрадан опит – резултат на тревожната любов на поета към живота, към човека и битието му. Това са стихове, продиктувани от стремежа му да съхрани и защити всичко добро, хубаво и достойно. Да го посочи и чрез споделянето да го полее със светлината на множество човешки очи, да  намери в поезията потвърждение на пътя и посоката, която ни е обединила. Същевременно онова, което не попада в измеренията на неговите творчески и нравствени критерии, е храбро отрицание на злото и несправедливостите – както в чисто битиен, така и във философски смисъл.