Руско-българските тайни договори

В тази книга ще се срещнете с малко познати и почти неизвестни документи от тайната дипломация на българския монарх Фердинанд Сакскобургготски с Русия от времето на тъй наречения негов личен режим. Тази му задкулисна дейност намира най-голямо потвърждение в думите на руския пълномощен министър в София А. Неклюдов, че „човек, който е способен да търгува със своето политическо влияние, бидейки на трона или до трона - няма никакъв морал."

ук са поместени пълните текстове на подписаните с Фердинандовото участие тайни българо-руски договора от 1902 и 1907 г., с които страната ни се оказва не само опасно обвързана и зависима от Русия, но и се отказва напълно от националния си суверенитет. Тези договори разчистват пътя за обявяването на българската независимост. Това личи и от приложените Манифест за независимостта на България от 22 септември 1908 г. и Руско-българския протокол от 6 април 1909 г. за цената на българската независимост, след подписването на който Русия първа признава българската независимост. Най-реалистичен образ на българския монарх се рисува и с документите за заема-подкуп от Русия, скрепен с неговия подпис довел и до ратифицирането на предателския Българо-сръбски съюзен договор през есента на 1912 г. и започването на Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа.

Като приложения са включени и извлечения от спомените на първите пера на българската журналистика Симеон Радев и Велчо Т. Велчев, красноречиво свидетелство за неговата тайна дипломация с Русия.

След разкритията за тайната дипломация на Фердинанд в навечерието на втората национална катастрофа през 1918 г. в Българския парламент нашата преса обобщава, че „прочетените в Камарата документи за цар Фердинанд бяха последния морален удар, които го съкрушиха. Те го направиха невъзможен повече в България и той трябваше да си отиде."