Митове и легенди за българския преход

Анотация:

Митове и легенди за българския преход на доктор Желю Желев си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход.

Никой не е имал илюзията, че преходът от комунизъм към демократично общество с правова държава и пазарна икономика ще бъде лек и безметежен, но едва ли някой е предполагал, че ще бъде толкова сложен, труден и мъчителен. Обратният преход, който комунистите се опитват да осъществят – преходът от демокрация към тоталитарно комунистическо общество – е опит да се осъществи една от най-големите социално-икономически и политически утопии в историята на човечеството. Но както всяка утопия тя се оказва неосъществима на практика, въпреки всички човешки жертви, които са принесени...

Въпреки това в нашето общество все още се разпространяват митове за разрухата, която е донесла демокрацията и за прекрасния живот през социализма. Известно е, че подобни неистини могат да се поддържат, както от личната користна заинтересованост, така и да се подхранват от невежеството или недостатъчната информираност на хората.

Уповавайки се на огромен документален ресурс и лични впечатления, доктор Желю Желев рисува истинското лице на България като страна, която е стъпила на пътя към промяната и от нашето общество зависи дали ще продължи по него или ще се изгуби в морето от митове и лъжи.

За автора:

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско.
Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1958 г.
От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. В дисертацията си „Определението на материята и съвременното естествознание” оспорва Лениновото определение за материята. Заради несъгласието си с наложените официални възгледи остава без работа и от 1966 г. до 1972 г. е принудително въдворен да живее в родното село на съпругата си – Грозден, Бургаско.
От 1972 г. до 1974 г. работи като социолог в Института за художествена самодейност в София, но и от там е уволнен.
През 1974 г. успешно защитава кандидатска дисертация на тема „Модалните категории възможност, действителност, необходимост”.
През 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по културата, като в периода 1977 – 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност”.
През 1967 г. написва книгата „Тоталитарната държава”, публикувана през 1982 г. под заглавие „Фашизмът”, но забранена и спряна от разпространение.
Защитава докторска дисертация през 1988 г. – „Релационна теория за личността”.
През ноември 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.
През декември 1989 г. Ж. Желев оглавява новосъздадения Съюз на демократичните сили (СДС). Председателства делегацията на СДС на Националната кръгла маса (3 януари – 15 май 1990 г.). Депутат в Седмото Велико народно събрание (ВНС), председател на ПГ на СДС. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател (президент) на Република България.
През януари 1992 г. след свободни избори Ж. Желев става първият демократично избран президент на страната.