Източният фронт. Мемоарите на един доброволец във Вафен СС

През Втората световна война на страната на Германия се бият над 1 милион доброволци от други държави, организирани основно във Вафен СС. Може би най-известният от тях е валонецът Леон Дегрел, за когото Хитлер казва: „Ако имах син, бих искал той да бъде като него".

Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, той решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити христянска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата.

Дегрел започва военната си кариера като редник, а я завършва след по-малко от четири години като дивизионен командир на 28-а СС танково-гренадирска дивизия „Валония". Участва в едни от най-ожесточените битки на Източния фронт. За военните си заслуги е награждаван многократно, като най-високото му отличие е Рицарски кръст с дъбови листа.

„Източният фронт" е много повече от хроника на едно военно формирование и от поредните мемоари на високопоставен офицер от Втората световна война. Книгата е емоционален разказ, предаден през очите на един пехотинец, за страданията, ужасите и смъртта на фронта в най-кръвопролитния конфликт в човешката история. Тя е и разказ за героизма и храбростта на хиляди млади мъже, напуснали доброволно своя дом и семейства, водени от идеал, в който силно са вярвали.

Благодарение на литературния талант на Дегрел се пренасяме в украинската степ и зъзнем заедно с войниците при минус 42 градуса. Газим в прословутата руска кал и маршируваме заедно с пехотинците почти до величествения Елбрус. Чуваме тътена на хилядите оръдия и свистенето на куршумите, виждаме страданието на ранените и обезобразените тела на мъртвите в битките при Донец и Дон, в Кавказ, Естония и Померания. Преживяваме заедно с цивилното население ужасите в последните дни на Третия райх.