Радвам се, че мама умря

Трогателен и забавен мемоар от звездата от телевизионните сериали „Ай-Карли“ и „Сам и Кат“ Дженет Маккърди, в който тя описва трудностите си като дете актьор – от хранителни разстройства и зависимости до сложните взаимоотношения с доминиращата си майка, и как успява да възвърне контрола над живота си.

Дженет Маккърди е на шест години, когато отива на първото си прослушване. Мечтата на майка й е единствената й дъщеря да стане звезда и Дженет е готова на всичко, за да я направи щастлива. Така че с охота приема това, което мама нарича „калорийна рестрикция“ - консумира минимални количества храна и се тегли на кантара по пет пъти на ден. Дженет изтърпява мащабни трансформации на външния си вид в домашни условия, докато мама укорително заявява: „Миглите ти са невидими, ясно? Да не мислиш, че Дакота Фанинг не потъмнява своите?“. Мама дори настоява да къпе Дженет до шестнайсетгодишна възраст, като също така я принуждава да споделя с нея дневниците си, имейлите си, както и целия си доход.

В книгата си „Радвам се, че мама умря“ Дженет безкомпромисно разказва всичко това в пълни подробности – по същия начин описва и какво става, когато мечтата най-накрая се сбъдва. С главната си роля в новия сериал на „Никелодеон“ „Ай-Карли“ тя бързо става известна. Въпреки че мама е в еуфория, изпращайки имейли на модераторите на фен клубове и сближавайки се с папараците („Здрасти, Глен!“), Дженет е изпълнена с тревога, срам и себеомраза, които се превръщат в хранителни разстройства, зависимости и поредица от нездравословни връзки. Тези проблеми се задълбочават, когато скоро след като поема главната роля в продължението на „Ай-Карли“ – сериала, наречен „Сам и Кат“, заедно с Ариана Гранде, майка й умира от рак. И най-сетне, чак след като започва да посещава терапевт и се отказва от актьорската професия, Дженет се фокусира върху собственото си възстановяване и за първи път в живота си получава възможност да решава сама за себе си какви са нейните истински желания.

Написана прямо, искрено и с доза черен хумор, книгата „Радвам се, че мама умря“ е вдъхновяващ разказ за устойчивост, независимост и радостта от самостоятелното миене на косата.