Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки

„...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя „Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети...“

Такава е Надя Тодорова през 1933-а, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди – театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. „Книгомания“ за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса – пет изписани на ръка тетрадки. Животът ѝ, разказан от първо лице.

Надя е откровена до смях и до сълзи за детските си копнежи и за любовните драми, за срещите с големите в изкуството, за брака и за майчинството, за приятелствата с Невена Коканова, Любен Гройс, Иван Андонов... А читателят може да проследи как на фона на войните, провинциалния пасторал и смяната на режимите момиченцето от Асеновград, плахо стиснало ръката на цар Борис III, се превръща във фурията, вдигнала ръка за „Хайл Хитлер“ срещу Тодор Живков.

Надя Тодорова (1925–2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазадрджик и Габрово, както и още главни роли (в „Мъжемразката“, „Госпожа Министершата“, „Вампир“, „Евгения Гранде“). За киното я открива Иван Андонов. Малки, но запомнящи се образи ѝ поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев. Малко преди да си отиде на 90, актрисата завършва първия си и единствен мемоарен ръкопис „Един живот в пет тетрадки“.

Няма как да изброим всички филми с участието на Надя Тодорова – те са над 40. Но винаги ще помним нейната екстравагантна Мадам от хотел „Америка“ в „Господин за един ден“ на Николай Волев, Теменугова от „Вчера“ на Иван Андонов или Худерова от „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. Култови са репликите ѝ като Кулишева от „Двойникът“ („Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“), като Седларова от „Опасен чар“ („Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина - милиционер, роднина – милиционер..“), като Димитрова от „Дами канят“ („Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“) Всички те само още веднъж потвърждават максимата: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори“.

„Личеше си, че в някои сценарии са вмъкнати роли, писани специално за Надя Тодорова. Това винаги е голямо постижение за една актриса.“ – Георги Мамалев

„Надя преминаваше от живота към играта почти без преход.Толкова беше естествена и истинска.“ – Люба Маричкова

„Тя имаше нежно чувство за хумор, понякога взривно. Защото нейната енергия, нейната душа беше като вулкан.“ – Мария Статулова